Когато Егон III отвърнал на усмивката ѝ и казал: „Благодаря ви, че дойдохте, милейди, много сте хубава“, дори лорд Ънуин Пийки несъмнено е разбрал, че играта била загубена. Последните няколко девици били подкарани припряно да минат по реда си, но желанието на краля парадът да свърши било толкова осезаемо, че горката Хенриета Удхъл хлипала, докато правела реверанс. След като я извели, крал Егон повикал младия си виночерпец, Гемон Светлокосия. Нему била дадена честта да направи обявлението.
— Негова милост ще се ожени за лейди Денера от дома Веларион! — извикал щастливо Гемон.
Попаднал в собствената си клопка, лорд Ънуин Пийки нямал друг избор, освен да приеме решението на краля с толкова благоприличие, колкото могъл да събере. На заседание на съвета следващия ден обаче той дал воля на гнева си. С избора на шестгодишно момиче за невяста „това нацупено момче“ осуетило цялото предназначение на брака. Щели да минат години, преди момичето да порасне достатъчно, за да може да легне с мъж, и дори още повече, докато ще може да се надява да осигури законороден наследник. Дотогава наследяването щяло да остане неясно. Основният дълг на едно регентство бил да предпазва краля от глупостите на младостта, заявил той, „глупости като тази“. За доброто на владението изборът на краля трябвало да бъде отменен, за да може Негова милост да се ожени за „подходяща девица в детеродна възраст“.
— Като вашата дъщеря ли? — попитал лорд Роуан. — Не мисля.
Колегите му регенти също не проявили повече съчувствие. Веднъж поне съветът останал непреклонен и не се подчинил на желанията на Ръката. Бракът щял да се осъществи. Годежът бил обявен на другия ден, докато тълпи разочаровани девици се изнизвали от градските порти на път за дома.
Крал Егон III се оженил за лейди Денера в последния ден на 133-тата година след Завоеванието на Егон. Множеството, струпало се на улиците, за да приветства кралската двойка, било значително по-малко от хората, излезли заради Егон и Джеера, защото Зимната треска погубила почти една пета от населението на Кралски чертог, но онези, които се опълчили на хапливите ветрове и снежни вихрушки в онзи ден, били зарадвани с новата си кралица, очаровани от веселите ѝ махания, зачервени страни и свенливи, мили усмивки. Лейди Бела и Рена, яздещи точно зад кралската носилка, също били поздравени с възторжени викове. Едва неколцина забелязали Ръката на краля по-назад, с „лице мрачно като смърт“.
Под регентите
Пътуването на Алин Дъбовия юмрук
Нека оставим за малко Кралски чертог и да върнем назад календара, за да поговорим за съпруга на лейди Бела Алин Дъбовия юмрук и неговото епично пътуване до Морето на залеза. Премеждията и триумфите на флотата на Веларион, докато заобикаляла „задника на Вестерос“ (както често го наричал лорд Алин), могат сами по себе си да запълнят цял дебел том. За търсещите подробности по пътуването „Шест пъти в морето: описание на великите пътешествия на Алин Дъбовия юмрук“ на майстер Бендамур си остава най-пълния и авторитетен извор, макар че вулгарните описания на живота на лорд Алин, наречени „Як като дъб“ и „Копеле родом“, са колоритни и увлекателни по свой начин, макар и неблагонадеждни. Първото било написано от сир Ръсел Стилман, който служил като скуайър на негово благородие като младеж и по-късно бил помазан в рицарство от него преди да загуби крак по време на петото пътешествие на Дъбовия юмрук, второто — от жена, известна само като Седефчето, която може да е била или да не е била септа, и може да е станала или да не е станала една от любовниците на негово благородие. Няма да повтаряме техните трудове тук, освен в най-груби щрихи.
Дъбов юмрук проявил значително по-голяма предпазливост при връщането си в Каменните стъпала, отколкото на първото си гостуване. Нащрек заради постоянно менящите се съюзи и ловки коварства на Свободните градове, пратил напред съгледвачи, в облика на рибарски лодки и търговски съдове, за да разкрият какво го чака. Докладвали му, че боевете на островите общо взето са затихнали, като съвзелият се Ракалио Риндун държал Кървав камък и всички острови на юг, докато платени от архонта на Тирош наемници пентоши контролирали скалите на север и изток. Много от каналите между островите били затворени от гикове или запушени от корпусите на кораби, потънали при атаката на лорд Алин. Водните пътища, които оставали отворени, били под контрола на Риндун и неговите пакостници. Поради това лорд Алин се оказал изправен пред един прост избор: трябвало на всяка цена да си пробие с бой пътя покрай „кралица Ракалио“ (както го нарекъл лорд Алин), или да преговаря с него.