Малко е написано на Общата реч за този странен и необикновен авантюрист, Ракалио Риндун, но в Свободните градове неговият живот е бил тема на две задълбочени проучвания и неизброимо количество песни, поеми и вулгарни романси. В родния му град, Тирош, името му си остава анатема за мъже и жени от добра кръв до ден-днешен, но е уважавано от крадци, пирати, курви, пияници и прочее сган.
Изненадващо малко е известно за младостта му, а много от онова, което мислим, че знаем, е лъжливо и противоречиво. Бил уж шест и половина стъпки висок, с едното рамо по-високо от другото, което му придавало изгърбена стойка и олюляваща се походка. Говорел десетина диалекта на валирианския, което предполага, че е бил от знатно потекло, но също така имал мръсна уста, което предполага, че е дошъл от бордеите. По обичая на мнозина тироши боядисвал косата и брадата си. Пурпур бил любимият му цвят (което намеква за връзка с Браавос) и повечето му описания споменават за дълга къдрава червена коса, често прошарена с оранж. Харесвал сладки миризми и често се къпел в лавандула или розова вода.
Това, че бил човек с огромна амбиция и огромни апетити, изглежда ясно. Бил е чревоугодник и пияница при бездействие и демон в битка. Можел да борави с меч и с двете ръце и понякога се биел с два наведнъж. Почитал боговете: всички богове, навсякъде. При опасност да загуби битка имал навика да хвърля ашици, за да избере кой бог да умилостиви с жертвоприношение. Макар Тирош да бил робски град, мразел робството, което предполага, че може би самият той имал робски произход. Когато бил богат (спечелил и пропилял няколко крупни състояния), купувал всяко момиче робиня, което му хванело окото, целувал го и го пускал на свобода. Щедър бил с хората си и взимал пай от плячката не по-голям от този на най-нищожния от тях. В Тирош го знаели, че хвърлял златни монети на просяци. Ако някой се възхитял на нещо негово, било то ботуши, пръстен със смарагд или съпруга, Ракалио му ги тикал в ръцете като подарък.
Имал дузина съпруги и никога не ги биел, но понякога им заповядвал те да го бият. Обичал котенца и мразел котки. Обичал бременни жени, но деца ненавиждал. От време на време имал навика да се облича в женски дрехи и да играе „курвата“, макар че високият ръст, изкривен гръб и червена брада го правели по-чудат от женска за окото. Понякога избухвал в смях в разгара на битката. А понякога запявал мръснишки песни.
Ракалио Риндун бил луд. И все пак хората му го обичали, биели се за него, умирали за него. А за няколко кратки години го направили крал.
През 133 г. СЗ в Каменните стъпала „кралица“ Ракалио бил на върха на своята мощ. Алин Веларион е могъл вероятно да го съкруши, но щяло да му струва половината сила, опасявал се, а му е бил нужен всеки мъж, за да се надява да победи Червения кракен. Ето защо избрал разговора вместо битка. Откъснал своята „Лейди Бела“ от флотата и я вкарал в пристана на Кървав камък под мирен флаг, за да се опита да уговори свободно преминаване на корабите си през водите на Риндун.
В крайна сметка успял, макар че Ракалио го задържал за повече от две седмици в просторната си дървена крепост на Кървав камък. Доколко лорд Алин е бил пленник или гост, изобщо не е било много ясно дори за негово благородие, защото домакинът му бил променлив като морето. Един ден приветствал Дъбовия юмрук като приятел и брат по оръжие и го подканял да се обедини с него и да нападнат Тирош. На следващия хвърлял ашиците да види дали да екзекутира госта си. Настоял лорд Алин да се бори с него в кална яма зад укреплението си, пред очите на стотици смеещи се пирати. Обезглавил един от своите хора, обвинен в шпионаж за тирошите, и поднесъл на лорд Алин главата като знак за дружбата им, но на следващия ден обвинил негово благородие, че самият той е нает от архонта. За да докаже невинността си, лорд Алин бил принуден да убие трима пленници тироши. Когато го сторил, „кралицата“ толкова се зарадвал, че пратил две от жените си в спалнята на Дъбовия юмрук същата нощ.
— Дай им синове — заповядал Ракалио. — Искам синове храбри и силни като теб.
Изворите ни се двоумят доколко лорд Алин е изпълнил заръката.
Накрая Риндун се съгласил флотата на Веларион да премине, срещу цена. Поискал три кораба, съюзен договор, изписан на овча кожа и подписан с кръв, и целувка. Дъбовия юмрук му дал трите най-негодни за плаване кораба във флотата си, съюзен договор, изписан на пергамент и подписан с майстерско мастило, и обещанието за целувка от лейди Бела в случай, че „кралицата“ им гостува на Дрифтмарк. Това се оказало достатъчно. Флотата преминала през Каменните стъпала.