Очаквали ги обаче още премеждия. Следващото било Дорн. Дорнците разбираемо се разтревожили от внезапната поява на голямата флота на Веларион във водите край Слънчево копие. Тъй като те самите не разполагали със сила по море, предпочели да приемат идването на лорд Алин по-скоро като визита, отколкото като нападение. Алиандра Мартел, принцесата на Дорн, излязла да се срещне с него, придружена от настоящите си фаворити и ухажори. „Новата Нимерия“ току-що отпразнувала осемнайсетия си имен ден и според сведенията била много впечатлена от младия чаровен и смел „Герой от Каменните стъпала“, дръзкия адмирал, който унизил браавосите. Лорд Алин поискал прясна вода и провизии за корабите си, докато принцеса Алиандра поискала услуги от по-интимно естество. „Копеле родом“ би искало да ни накара да повярваме, че той ги е осигурил, „Як като дъб“ — че не е. Знаем обаче, че вниманието, с което палавата дорнска принцеса щедро го засипала, подразнило собствените ѝ лордове и ядосало брата и сестра ѝ, Кайл и Кориан. Тъй или иначе, лорд Дъбов юмрук получил бурета прясна вода, достатъчно храна, за да им стигне до Староград и Арбор, и карти, показващи опасните въртопи, които дебнели покрай южното крайбрежие на Дорн.
При все това тъкмо в дорнските води лорд Веларион понесъл първите си загуби. Задухал внезапен щорм, докато флотата се промъквала покрай сухите земи западно от Солен бряг, разпръснала корабите и потопила два от тях. По̀ на запад, близо до устието на Сернистата река, една пострадала галера се отбила да вземе на борда прясна вода и да направят ремонт и била нападната под прикритието на мрака от разбойници, които избили екипажа ѝ и плячкосали провизиите.
Тези загуби обаче били напълно компенсирани, когато лорд Дъбов юмрук стигнал до Староград. Големият фар на върха на Високата кула насочил „Лейди Бела“ и флотата нагоре по Шепнещия звук до пристанището, където Лайънъл Хайтауър лично излязъл да ги посрещне и да ги приеме гостоприемно в града си. Вежливостта, с която лорд Алин се отнесъл към лейди Сам, мигом стоплила сърцето на лорд Лайънъл към него и двамата младежи завързали здраво приятелство, което в голяма степен потушило старите вражди между черните и зелените. Староград щял да осигури двайсет бойни кораба за флотата, обещал Хайтауър, а неговият добър приятел лорд Редвин от Арбор щял да прати трийсет. С един удар флотата на лорд Дъбов юмрук станала значително по-внушителна.
Флотата на Веларион се задържала дълго в Шепнещ звук, докато чакали лорд Редвин и обещаните от него галери. Алин Дъбовия юмрук се радвал на гостоприемството на Хайтауър, проучвал древните улици и улички на Староград и посещавал Цитаделата, където прекарал дни в ровене из древни карти и изучаване на прашни валириански трактати за устройството на боен кораб и тактики за морска битка. В Звездната септа получил благословията на Върховния септон, който начертал седемлъча звезда на челото му със свещено масло и го отпратил да занесе гнева на Воина над железните и техния Удавен бог. Лорд Веларион все още бил в Староград, когато вестта за кончината на кралица Джеера стигнала до града, последвана само след няколко дни от обявлението за годежа на краля за Мириел Пийки. По това време той се сближил не само с лорд Лайънъл, но и с лейди Сам, макар че дали е имал някаква роля в написването на нейното позорно писмо остава въпрос на предположения. Известно е обаче, че е пратил писма до своята лейди съпруга на Дрифтмарк, докато бил при Хайтауър. Не знаем съдържанието им.
През 133 г. СЗ Дъбов юмрук все още бил младеж, а за младежите се знае, че не са много търпеливи. Накрая решил да не чака повече лорд Редвин и дал заповед за отплаване. Староград го изпратил с възгласи, докато корабите на Веларион вдигали платна, снишавали гребла и се плъзгали надолу по Шепнещ звук един след друг. Двайсет бойни галери на дома Хайтауър ги последвали, под командването на сир Лео Костейн, побелял мореплавател, известен като Морския лъв.
Край пеещите скали на Черната корона, където вити кули и изваяни от ветровете камъни свирели над вълните, флотата обърнала на север и към Морето на залеза, промъквайки се нагоре покрай западния бряг отвъд Бандалон. Когато подминали устието на Мандър, хората на островите Щита пратили свои галери, за да се присъединят към тях: по три кораба от Сив щит и Южен щит, четири от Зелен щит, шест от Дъбов щит. Преди да могат да стигнат по-далече на север обаче ги връхлетял друг щорм. Един кораб потънал, а други три пострадали толкова лошо, че не могли да продължат. Лорд Веларион прегрупирал флотата край Крейкхол, където господарката на замъка дошла с лодка да ги посрещне. Тъкмо от нея негово благородие за първи път чул за големия бал, който щял да се състои на Девичия ден.