Вестта стигнала и до Светлия остров също тъй, и ни се съобщава, че лорд Далтон Грейджой дори се забавлявал с идеята да прати една от сестрите си да се състезава за краличината корона.
— Желязна девица на Железния трон — казал той, — какво би могло да е по-уместно?
Червения кракен обаче имал по-неотложни грижи. Отдавна предупреден за идването на Алин Дъбовия юмрук, той събрал силата си да го посрещне. Стотици дълги кораби се струпали във водите южно от Светлия остров, и още край Празнични огньове, Кейс и Ланиспорт. След като прател „онова момче“ в залите на Удавения бог на морското дъно, заявил Червения кракен, щял да поведе своята флота обратно по пътя, по който бил дошъл Дъбовия юмрук, да вдигне знамето си над Щитовете, да опустоши Староград и Слънчево копие и да обяви Дрифтмарк за свой. (Грейджой бил няма и с три години по-голям от врага си, но никога не го наричал другояче освен „онова момче“.) Можел дори да вземе лейди Бела за солена жена, казал със смях господарят на Железните острови на капитаните си.
— Вярно, имам двайсет и две солени жени, но нито една със сребърна коса.
Толкова много от историята разказва за делата на крале и кралици, велики лордове, благородни рицари, свети септони и мъдри майстери, че е лесно да се забрави за простолюдието, което споделяло тези времена с великите и могъщите. И все пак, от време на време, по някой обикновен мъж или жена, неблагословени нито с потекло, нито с богатство, нито с ум, нито с мъдрост, нито с бойни умения, някак ще се извисят и чрез някакво простичко действие или нашепната дума ще променят съдбата на кралства. Така било и на Светлия остров в онази съдбовна 133-та година СЗ.
Лорд Далтон Грейджой наистина притежавал двайсет и две солени жени. Четири били от Пайк; две от тях му родили деца. Другите били жени от Запада, взети по време на завоеванията му, между които две от дъщерите на покойния лорд Фарман, вдовицата на Рицаря на Кейс, дори една Ланистър (Ланистър от Ланиспорт, не Ланистър от Скалата на Кастърли). Останалите били момичета от по-низше потекло, дъщери на прости рибари, търговци или войници, които по някакъв начин му хванали окото, най-често след като бил убил техните бащи, братя, съпрузи или други мъже защитници. Една носела името Тес. Името ѝ е единственото, което знаем за нея. На тринайсет ли е била, или на трийсет? Хубава или невзрачна? Вдовица или девствена? Къде я е намерил лорд Грейджой и от колко време е била между неговите солени жени? Презирала ли го е като грабител и насилник, или го е обичала толкова пламенно, че е полудяла от ревност?
Не знаем. Описанията се различават толкова забележимо, че Тес ще остане завинаги загадка в аналите на историята. Единственото, което се знае със сигурност, е, че в една дъждовна ветровита нощ в Светлия замък, докато дългите кораби се събирали долу, лорд Далтон имал удоволствието си с нея, а след това, докато спял, Тес издърпала камата му от канията и му прерязала гърлото от ухо до ухо, и после се хвърлила гола и окървавена в лакомото море долу.
И тъй се споминал Червения кракен на Пайк, в навечерието на неговата най-голяма битка… убит не от меч на враг, а от собствената му кама в ръката на една от собствените му жени.
Завоеванията му също не го надживели дълго. Щом се разчуло за смъртта му, флотата, която събрал, за да посрещне Алин Дъбовия юмрук, започнала да се разпада, докато капитан след капитан се измъквали и отплавали към дома. Далтон Грейджой така и нямал скална жена, тъй че единствените му наследници били двамата малки синове, родени от солените жени, които оставил на Пайк, три сестри и няколко братовчеди, всеки от които по-алчен и амбициозен от предишния. По закон Морски камък преминавал на най-големия от солените му синове, но момчето Торон нямало и шест години, а майка му, като солена жена, не можела да се надява да действа като регент от негово име, както би могла една скална жена. Борбата за власт била неизбежна, истина, която железнородните капитани разбирали добре, бягайки обратно към островите си.
Междувременно простолюдието на Светлия остров и колкото рицари имало останали, се надигнали на кървав бунт. Железните, задържали се, когато родствениците им побягнали, били измъкнати от леглата им и изклани или нападнати на кейовете, корабите им били разграбени и подпалени. В течение на три дни стотици пирати претърпели същия жесток, кървав и внезапен край, какъвто донесли на жертвите си, докато в ръцете на железнородните не останал само Светъл замък. Гарнизонът, съставен основно от близки приятели и бойни братя на Червения кракен, устоявал упорито под командата на хитреца Алестер Уинч и гръмогласния гигант Гунтор Гудбрадър, докато вторият не убил първия в свада заради дъщерята на лорд Фарман Лиза, една от солените вдовици.