— Вече не се налага да бием момчето копеле толкова често като преди — казал той на Ръката. — На момчето никога не му липсваше сила, нито бързина. Сега най-сетне показва и някакво скромно умение.
Новият интерес на краля към света се разпрострял дори до управлението на кралството му. Егон III започнал да присъства на съвета. Макар да проговарял рядко, присъствието му обнадеждило Великия майстер Мункун и изглежда радвало лорд Мутън и лорд Роуан. Сир Марстън Води от Кралската гвардия обаче изглеждал недоволен от участието на Негова милост, а лорд Пийки го приемал като упрек. Винаги когато Егон се осмелявал да зададе въпрос, казва ни Мункун, Ръката настръхвал и го обвинявал, че губи времето на съвета, или го уведомявал, че такива важни проблеми са неразбираеми за едно дете. Не е изненадващо, че скоро Негова милост започнал да отсъства от заседанията, както преди.
Кисел и мнителен по характер, и обладан от самонадеяна гордост, Ънуин Пийки бил крайно нещастен човек към 134 г. СЗ. Балът на Девичия ден бил унижение за него, а отхвърлянето от краля на дъщеря му Мириел в полза на Денера приел като лично оскърбление. Никога не харесвал лейди Бела, а вече имал причина да изпитва неприязън и към Рена; и двете, както бил убеден, действали против него, най-вероятно по заръка на съпруга на Бела, наглия и бунтовен Дъбов юмрук. Близначките съзнателно и с преднамерена злоба осуетили плановете му да осигури наследството, казвал той на верните си хора, и уреждайки кралят да вземе за съпруга шестгодишно дете, били гарантирали детето, което носела Бела, да бъде следващото поред за Железния трон.
— Ако детето е момче, Негова милост изобщо няма да живее достатъчно дълго, за да остави наследник от своята плът — казал Пийки веднъж на Марстън Води, в присъствието на Гъбата.
Скоро след това Бела Веларион легнала на родилното ложе и родила здраво бебе момиче. Нарекла детето Лена на майка си. Но дори и това не успокоило за дълго Ръката на краля, защото по-малко от две седмици по-късно предните елементи на флотата на Веларион се завърнали в Кралски чертог и донесли загадъчно послание: Дъбов юмрук ги изпратил напред, докато той самият отплавал за Лис, за да осигури „безценно съкровище“.
Тези думи разпалили подозренията на лорд Пийки. Какво било това съкровище? Как възнамерявал лорд Веларион да го „осигури“? С меч? Война ли се канел да започва с Лис, както направил с Браавос? Ръката пратил безразсъдния млад адмирал около целия Вестерос, за да отърве двора от него, а той сега щял отново да им се изсипе, „прогизнал от незаслужено одобрение“, и може би с огромно богатство също така. (Златото винаги било болезнен проблем за Ънуин Пийки, чийто дом бил земя бедна, богата на камък и пръст, и гордост, но хронично бедна откъм пари.) Простолюдието гледало на Дъбов юмрук като на герой, знаел негово благородие, мъжът, който унизил гордия Морски лорд на Браавос и Червения кракен на Пайк, докато той самият бил осмиван и руган. Дори и в Червената цитадела имало мнозина, които се надявали, че регентите биха могли да махнат лорд Пийки като Ръка на краля и да го заменят с Алин Веларион.
Възбудата, предизвикана от завръщането на Дъбов юмрук, била осезаема обаче, тъй че единственото, което Ръката можел да прави, било да кипи отвътре. Когато платната на „Лейди Бела“ били видени във водите на залива Черна вода, с останалото от флотата на Веларион, изникващо от утринните мъгли зад нея, всяка камбана в Кралски чертог закънтяла. Хиляди се струпали на градските стени, за да поздравят героя, точно както сторили в Ланиспорт половин година преди това, а други хиляди се втурнали през Речната порта и се наредили по бреговете. Но когато кралят изразил желанието да иде на кейовете „да благодаря на моя зет за службата му“, Ръката го забранил, като настоял, че нямало да е редно Негова милост да иде при лорд Веларион, че адмиралът трябвало да дойде в Червената цитадела и да се преклони пред Железния трон.
В това, както и по въпроса с годежа на Егон за Мириел Пийки, лорд Ънуин се оказал надмогнат от другите регенти. Въпреки енергичните му възражения крал Егон и кралица Денера слезли от замъка на своята носилка, придружавани от лейди Бела и новородената ѝ дъщеря, сестра ѝ лейди Рена с нейния лорд съпруг Корвин Корбрей, Великия майстер Мункун, септон Бернард, регентите Манфрид Мутън и Тадеус Роуан, рицарите от Кралската гвардия и много други видни особи, нетърпеливи да посрещнат „Лейди Бела“ на пристанището.