Случайната среща между Алин Веларион и Дразенко Рогари в Слънчево копие осигурила идеалната възможност принц Визерис да бъде върнат на неговия брат… но не е в характера на никой лисенец да прави подарък от нещо, което би могло да се продаде, тъй че първо било необходимо Дъбов юмрук да дойде в Лис и да се съгласи с условията на Лисандро Рогари. „За владението щеше да е по-добре, ако на онази маса беше майката на лорд Алин вместо лорд Алин“, отбелязва Гъбата, и с основание. Дъбов юмрук не го бивало в пазарлъците. За да получи принца, негово благородие се съгласил Железният трон да заплати откуп от сто хиляди златни дракона, да не вдига оръжие срещу дома Рогари или неговите интереси за сто години, да повери на банка Лис на Рогари сумите, които в момента били депозирани в Желязната банка на Браавос, да даде лордски титли на трима от по-младите синове на Лисандро и… над всичко… да се закълне в честта си, че бракът между Визерис Таргариен и Лара Рогари няма да бъде разтрогнат по никакъв повод. На всичко това лорд Алин Веларион се съгласил и го утвърдил със своя подпис и печат.
Принц Визерис бил на седем, когато го пленили от „Безгрижният веселяк“. Бил на дванайсет при завръщането си през 134 г. СЗ. Съпругата му, красивата млада жена, която слязла ръка за ръка с него от „Лейди Бела“, била на деветнайсет, седем години по-голяма от него. Макар и с две години по-млад от краля, Визерис в някои отношения бил по-узрял от по-големия си брат. Егон III така и не бил показал някакъв плътски интерес към двете си кралици (разбираемо в случая с кралица Денера, която все още била дете), но Визерис вече бил консумирал брака си, както гордо доверил на Великия майстер Мункун по време на пира, даден по случай завръщането му у дома.
Връщането на брат му довело до удивителна промяна у Егон III, казва ни Мункун. Негова милост така и не си бил простил за това, че оставил Визерис на съдбата, когато избягал от „Безгрижният веселяк“ на драконов гръб преди Битката при Гърлото. Макар и само на девет по онова време, Егон произлизал от дълго родословие на воини и герои и отраснал с разкази за техните храбри дела и дръзки начинания, нито едно от които не включвало бягане от битка, при това като оставиш малкото си братче на смърт. Дълбоко в себе си Прекършения крал се чувствал недостоен да седи на Железния трон. Не могъл да спаси брат си, майка си или малката си кралица от грозна смърт. Как можел да си въобразява, че ще спаси цяло кралство?
Връщането на Визерис също тъй допринесло много, за да намалее самотата на краля. Като момче Егон боготворял своите трима по-големи братя, но тъкмо Визерис споделял спалнята му, уроците му и игрите му. „Някаква част от краля беше умряла с брат му в Гърлото — пише Мункун. — Лесно може да се разбере, че привързаността на Егон към Гемон Светлокосия бе породена от желанието му да замени малкото братче, което бе загубил, но едва когато Визерис беше върнат, Егон отново изглеждаше по-жив и цял.“ Принц Визерис отново станал неизменният спътник на крал Егон, както бил, докато били момчета на Драконов камък, докато Гемон Светлокосия бил изоставен и забравен, и дори кралица Денера била пренебрегвана.
Завръщането на изгубения принц също така разрешило въпроса за наследството. Като брат на краля, Визерис бил неоспоримият кандидат-наследник, преди всяко дете, родено от Бела Веларион или Рена Корбрей, или самите близначки. Изборът на крал Егон на шестгодишно момиче за негова втора съпруга вече не изглеждал притеснителен. Принц Визерис бил жизнен, хубав млад юноша, надарен с голям чар и необятна енергия. Макар и не толкова висок, толкова силен или толкова красив като брат си, той поразявал всеки, с когото се запознаел, като по-умен и по-любопитен от краля… а и неговата жена не била дете, а красива млада жена в детеродните си години. Нека Егон да има своето дете-невяста; Лара от Лис вероятно скоро щяла да даде на Визерис деца, с което да обезпечи династията.
Поради всички тези причини крал и двор, и град, се възрадвали при идването на принца, а лорд Алин Веларион станал по-обичан от всякога за това, че освободил Визерис от плена му в Лис. Радостта им обаче не се споделяла от Ръката на краля. Макар лорд Ънуин да заявил, че е зарадван от връщането на брата на краля, разгневен бил от цената, която Дъбов юмрук се съгласил да се плати за него. Младият адмирал нямал никакви пълномощия да се съгласи на такива „разорителни условия“, настоял Пийки; само регентите и Ръката били овластени да говорят от името на Железния трон, а не някакъв „глупак с флота“.