Въпреки че желанието на лейди Джоана да подложи всеки мъж на меча било осуетено, никой не би могъл да се съмнява, че Ланистърите платили своя дълг, когато боят приключил. Стотици кораби и рибарски лодки били изгорени, с още толкова домове и села. Жените и децата на железнородните, донесли такова опустошение на западните земи, били избивани където ги намерят. Между убитите били девет от братовчедите на Червения кракен, три от сестрите му и техните съпрузи, лорд Дръм от Стар Уик и лорд Гудбрадър от Голям Уик, както и лордовете на Волмарк и Харлоу на Харлоу, Ботли на Лордспорт и Стоунхауз на Стар Уик. Още хиляди щели да измрат от глад преди да е свършила годината, защото Ланистърите също така отнесли много тонове складирано зърно и осолена риба и унищожили каквото не могли да отнесат. Макар Торон Грейджой да останал на Стола Морски камък, когато защитниците му отбили щурма на Ланистър срещу стените на Пайк, неговият брат бил пленен и откаран в Скалата на Кастърли, където лейди Джоана наредила да го скопят и го направила шут на сина си.
В другия край на Вестерос избухнала друга борба за наследство през 134 г. СЗ, когато лейди Джейни Арин, Девата на Долината, умряла в Града на гларуса от настинка, поразила я в гърдите. На четирийсет години, тя издъхнала в дома на Майката на Марис, на каменния остров в залива на Града на гларуса, в прегръдките на Джесамин Редфорт, нейната „скъпа приятелка“. На смъртното си ложе нейно благородие продиктувала последно завещание, обявяващо братовчед ѝ сир Джофри Арин за неин наследник. Сир Джофри служил вярно през последните десет години като Рицар на Кървавата порта, защитавайки Долината срещу свирепите диваци от хълмовете.
Сир Джофри обаче бил едва четвърти братовчед по степен. Много по-близък по кръв бил първият братовчед на лейди Джейни, сир Арнолд Арин, който на два пъти се опитал да я свали. Затворен след втория си провален бунт, сир Арнолд вече бил доста луд след дълги години в небесните килии на Орлово гнездо и тъмниците под Лунните порти… но неговият син сир Елдрик Арин бил със здрав ум, хитър и амбициозен, и сега настоял за правата на баща си. Много лордове на Долината се стекли под знамената му, с настояването, че отдавна установените закони за наследство не може да бъдат пренебрегнати по „каприза на една умираща жена“.
Трети претендент изникнал в лицето на някой си Айзембард Арин, патриарх на Арините в Града на гларуса, още по-далечен клон на онзи велик дом. След като се отделили от благородните си родственици при царуването на крал Джеерис, Арините в Града на гларуса се заели с търговия и забогатели. Някои се шегували, че соколът на герба на Айзембард бил направен от злато, и той скоро станал известен като Позлатения сокол. Сега Айзембард използвал това богатство, за да подкупи по-дребни лордове, които да подкрепят претенцията му, и да докара наемници от другия край на Тясното море.
Лорд Роуан направил каквото могъл да облекчи тези злочестини, като заповядал на Ланистърите да се изтеглят от Железните острови, откарал храна до Севера и повикал претендентите Арини в Кралски чертог да заявят исканията си пред регентите, но усилията му в голяма степен били неефикасни. Ланистърите, както и Арините, пренебрегнали нарежданията му, а храната, която пристигнала в Бял пристан, била твърде малко, за да облекчи глада. Макар и харесвани, нито Тадеус Роуан, нито момчето, на което той служел, не вдъхвали страх. Докъм края на годината мнозина в двора започнали да шепнат, че не регентите управляват владението, а по-скоро сарафите на Лис.
Макар и дворът, и градът все още безумно да обичали брата на краля, онова умно галантно момче Визерис, същото не можело да се каже за неговата лисенска съпруга. Лара Рогари отседнала в Червената цитадела, но в сърцето си останала дама от Лис. Въпреки че владеела до съвършенство валириански и диалектите на Мир, Тирош и Стар Волантис, в добавка към лисенската ѝ реч, лейди Лара не направила никакво усилие да научи Общата реч и предпочитала да разчита на преводачи, за да огласява желанията си. Всичките ѝ дами били лисенки, както и слугите ѝ. Всичките дрехи, които носела, идвали от Лис, дори бельото ѝ; корабите на баща ѝ доставяли най-последните лисенски моди три пъти годишно. Имала дори своя лична охрана. Лисенски мечове я пазели ден и нощ, под командването на брат ѝ Моредо и един ням с гигантски ръст от бойните ями на Мийрийн, наречен Сандок Сянката.