И все пак най-голямата заплаха била на юг, където септон Месечина и неговите следовници лагерували под стените на Староград под закрилата на лорд Оукхарт, лорд Роуан и техните рицари. Грамаден и малко тромав, Месечината бил благословен с гръмък глас и внушителна физика. Макар неговите Бедни братя да го провъзгласили за „истинския Върховен септон“, този септон (ако наистина е бил такъв), изобщо не бил олицетворение на благочестивостта. Хвалел се гордо, че „Седемлъчата звезда“ била единствената книга, която е чел, а мнозина се съмнявали и в това, защото не било известно да е цитирал някога от светия том, а и никой не го бил виждал да чете или да пише.
Босоног, брадат и обладан от безмерен плам, „Най-бедния брат“ можел да говори с часове и често го правел… а това, за което говорел, било грехът. „Аз съм грешник“ били думите, с които септон Месечина започвал всяка проповед, и наистина бил грешник. Същество с неутолим апетит, чревоугодник и пияница, прочут със своя разврат, Месечината лягал всяка нощ с различна жена, като оплодил толкова много жени, че послушниците му започнали да говорят, че можел да направи и ялова жена плодородна. Такова било невежеството и глупостта на последователите му, че започнали да вярват на тази приказка нашир и длъж; стотици мъже започнали да му предлагат жените си и майки — дъщерите си. Септон Месечината никога не отказвал на такива предложения, а след известно време някои от странстващите рицари и войници сред дрипавата му сган започнали да рисуват образи на „Кура на Месечината“ на щитовете си и се разраснала оживена търговия с тояжки, висулки и криваци, резбовани да наподобяват члена на Месечината. Вярвало се, че докосване с главата на тези талисмани дарявало благоденствие и късмет.
Всеки ден септон Месечина излизал пред множеството, за да осъди греховете на дома Таргариен и Блюдолизеца, който позволил техните мерзости, докато вътре в Староград истинският Отец на Верните станал буквално затворник в собствения си дворец, без да може да излезе извън стените на Звездната септа. Макар да затворил портите си пред септон Месечина и следовниците му и да отказал да им позволи да влязат в града му, лорд Хайтауър не проявил никакво желание да излезе с оръжие срещу тях въпреки настойчивите молби на Негова висша святост. Когато бил притиснат да обясни причините, негово благородие се позовал на нежелание да пролива благочестива кръв, но мнозина твърдели, че същинската причина била нежеланието му да излезе на битка срещу лорд Оукхарт и Роуан, дали на Месечината своята закрила. Неохотата му спечелила името лорд Донел Мудния от майстерите на Цитаделата.
Дългият конфликт между крал Мегор и Вярата направил наложително Джеерис да бъде помазан за крал от Върховния септон, съгласили се лорд Рогар и кралицата регент. Преди да може да стане това обаче трябвало на всяка цена да се справят със септон Месечина и дрипавата му орда, за да може принцът безопасно да отпътува до Староград. Имало надежда, че новината за смъртта на Мегор щяла да е достатъчна, за да се убедят последователите на Месечината да се разпръснат, и някои направили точно това… но не повече от няколкостотин в множество, наброяващо близо пет хиляди.
— Какво значение може да има смъртта на един дракон, когато друг се издига на негово място? — заявил септон Месечина на тълпата си. — Вестерос никога няма да бъде чист отново, докато всички Таргариени не бъдат избити или изтласкани обратно в морето.
Всеки ден проповядвал наново, призовавал лорд Хайтауър да му предаде Староград, призовавал Върховния блюдолизец да напусне Звездната септа и да се изправи пред гнева на Бедните братя, които е предал, призовавал простолюдието на кралството да се вдигне на бунт. (И всяка нощ съгрешавал наново.)