В другия край на кралството, в Кралски чертог, Джеерис и съветниците му обмисляли как да отърват владението от тази напаст. Момчето крал и неговите сестри, Рена и Алисан, всички имали дракони и според някои най-добрият начин да се справят със септон Месечината било както Егон Завоевателя и сестрите му се справили с Двамата крале на Полето на огъня. Джеерис обаче не желаел подобна касапница, а майка му, кралица Алиса твърдо я забранила, като им напомнила за съдбата на Ренис Таргариен и нейния дракон в Дорн. Лорд Рогар, Ръката на краля, казал, с известна неохота, че е готов да поведе войската си през Предела и да разпръсне с оръжие хората на Месечината… макар че това означавало да изправи своите мъже от бурните земи и каквито други сили успее да събере срещу лордовете Роуан и Оукхарт и техните рицари и бойци, както и срещу Бедните братя.
— Най-вероятно ще спечелим — заявил Защитникът на владението, — но не без цена.
Може би боговете са слушали, защото още докато кралят и съветът обсъждали в Кралски чертог, проблемът бил разрешен по най-неочакван начин. Вечерният мрак падал над Староград, когато септон Месечина се оттеглил в палатката си за вечеря, изтощен от целодневни проповеди. Както винаги, бил охраняван от своите Бедни братя, грамадни мускулести брадвари с нестригани бради, но когато една миловидна млада жена се представила пред палатката на септона с бутилка вино, което желаела да даде на Негова святост в замяна на помощта му, пуснали я веднага. Знаели що за помощ търси жената: такава, която да сложи бебе в корема ѝ.
Минало малко време, през което мъжете извън палатката чували само по някой изблик на смях от септон Месечина вътре. Но после внезапно се чул стон и женски писък, последван от яростен рев. Платнището на палатката се разтворило и жената изхвърчала навън, полугола и боса, и хукнала ококорена и ужасена преди някой от Бедните братя да се сети да я спре. Миг по-късно на входа се появил септон Месечина, гол, с дивашки рев и плувнал в кръв. Държал се за шията и кръвта се процеждала между пръстите му и капела по брадата му от прерязаното гърло.
Казват, че Месечината се тътрел из половината лагер и залитал от един лагерен огън на друг в търсене на курвата, която го заклала. Най-сетне дори огромната му сила го предала; рухнал и умрял, докато следовниците му се трупали около него и виели от скръб. От убийцата му нямало и следа: изчезнала в нощта и никой повече не я видял. Разгневени Бедни братя разпердушинили лагера за един ден и една нощ, докато я търсели, събаряли палатки, задържали десетки жени и биели всеки мъж, опитал се да застане на пътя им… но ловът бил напразен. Самите пазачи на септон Месечина не можели дори да се разберат помежду си как е изглеждала убийцата му.
Стражите обаче си спомнили, че жената била донесла бутилка вино като подарък за септона. Половината вино все още било останало в бутилката, когато претърсили палатката, и четирима от Бедните братя си го споделили по изгрев-слънце, след като отнесли трупа на пророка си в леглото му. И четиримата били мъртви преди пладне. Виното било смесено с отрова.
След смъртта на Месечината опърпаното воинство, което той довел до Староград, започнало да се разпада. Някои от следовниците му вече се били измъкнали, когато до тях стигнала вестта за смъртта на крал Мегор и възкачването на Джеерис. Сега вадичката станала порой. Още преди трупът на септона да започне да мирише, десетина съперници излезли напред да си присвоят сана му и между съответните им поддръжници избухнали боеве. Може да се е мислело, че хората на Месечината щели да се обърнат към двамата лордове сред тях за водачество, но нищо не би могло да е по-далече от истината. Бедните братя не били почитатели на благородното съсловие, а неохотата на лордовете Роуан и Оукхарт да хвърлят рицарите и войниците си в щурм на стените на Староград ги направили подозрителни към двамата лордове.
Притежанието на тленните останки на Месечината само по себе си се оказало кокалът, за който се сръфали двама от кандидат-наследниците му, Бедния брат, известен като Роб Гладничето, и някой си Локрас, наричан Локрас Учения, защото се хвалел, че знаел цялата „Седемлъча звезда“ наизуст. Локрас твърдял, че имал видение, че Месечината тепърва щял да връчи Староград в ръцете на следовниците си, дори и след смъртта си. След като отнел трупа на септона от Роб Гладничето, този „учен“ глупак го вързал на гърба на кон, гол, кървав и гниещ, за да щурмува портите на Староград.
По-малко от сто души се включили в щурма обаче и повечето от тях загинали под дъжд от стрели, копия и камъни преди да стигнат на сто разкрача от градските стени. Тези, които все пак стигнали, били залети с вряло масло или запалени с горящ катран, със самият Локрас Учения между тях. Когато всичките му хора загинали или издъхвали, десетина от най-храбрите рицари на лорд Хайтауър препуснали на излаз, взели трупа на септон Месечина и му отрязали главата. Ощавена и препарирана, по-късно тя била поднесена на Върховния септон в Звездната септа като подарък.