Безплодният щурм се оказал последният лъх на похода на септон Месечина. Лорд Роуан напуснал лагера след час с всичките си рицари и войници. Лорд Оукхарт го последвал на другия ден. Останалото воинство, странстващи рицари, Бедни братя, лагерни питомци и амбуланти, се пръснало във всички посоки (плячкосвайки всяко стопанство, село и твърдина по пътя си). По-малко от четиристотин останали от петте хиляди, които септон Месечина довел при Староград, когато лорд Донел Мудния най-сетне се размърдал и излязъл със сила, за да изколи изостаналите.
Убийството на Месечината премахнало последната главна пречка за възкачването на Джеерис Таргариен на Железния трон, но от онзи ден до ден-днешен кипи дебат кой бил виновен за смъртта му. Никой всъщност не вярва, че жената, посегнала да отрови „грешния септон“ и накрая му прерязала гърлото, е действала сама. Явно е била само нечия маша… но чия? Дали самото момче крал я е пратило, или може би е била агент на неговата Ръка, Рогар Баратеон, или на майка му, кралицата регент? Някои са стигнали до убеждението, че жената е била една от Безликите, покритата с позорна слава гилдия на чародеи-убийци от Браавос. В подкрепа на това твърдение те са привеждали внезапното ѝ изчезване, начина, по който тя се „стопила в нощта“ след убийството, и факта, че пазачите на септон Месечина не могли да се разберат как е изглеждала.
По-разумни хора и тези, които са по-запознати с порядките на Безликите, не вярват много на тази теория. Самата непохватност на убийството на Месечината говори против това да е тяхно дело, защото Безликите много внимават убийствата им да приличат на естествена смърт. За тях това е въпрос на гордост, самият темел на изкуството им. Прерязването на гърлото на човек и оставянето му да залита в нощта, като крещи, че са го убили, е под равнището им. Повечето учени днес са убедени, че убийцата не е била нещо повече от една от жените, вървящи след войниците, действала по поръка било на лорд Роуан или на лорд Оукхарт, или навярно и на двамата. Макар никой от тях де не е посмял да изостави Месечината приживе, пъргавината, с която двамата лордове изоставили каузата му след смъртта му, предполага, че недоволството им е било от Мегор, не от дома Таргариен… и всъщност двамата скоро щели да се върнат в Староград, разкаяни и покорни, за да коленичат пред принц Джеерис на коронацията му.
След като пътят към Староград отново бил чист и безопасен, коронацията се извършила в Звездната септа в последните дни на 48-мата година След Завоеванието. Върховният септон — Върховният блюдолизец, когото септон Месечина се надявал да свали — лично помазал младия крал и поставил на главата му короната на баща му Енис. Последвали седем дни пиршества, през които стотици лордове велики и малки дошли да подвият коляно и да закълнат мечовете си на Джеерис. Сред присъстващите били сестрите му Рена и Алисан; младите му племеннички Ерея и Рела; майка му, кралицата регент Алиса; Ръката на краля Рогар Баратеон; сир Джайлс Мориген, лорд-командирът на Кралската гвардия; Великият майстер Бенифер; събраните архимайстери на Цитаделата… и един мъж, когото никой не очаквал да види: сир Джофри Догет, Червеното псе на Хълмовете, самопровъзгласилият се Велик капитан на обявените извън закона Синове на Воина. Догет пристигнал заедно с лорд и лейди Тъли от Речен пад… не във вериги, както повечето може би очаквали, а с безопасен ескорт, като носел печата на самия крал. Великият майстер Бенифер написал след това, че срещата между момчето крал и разбойника рицар „подредила масата“ за цялото последвало царуване на Джеерис. Когато сир Джофри и лейди Лусинда го подканили да отмени декретите на Мегор и да възстанови Мечовете и Звездите, Джеерис твърдо отказал.
— Вярата не се нуждае от мечове — заявил той. — Те имат моята закрила. Закрилата на Железния трон. — Отменил обаче наградите, обещани от Мегор за главите на Синовете на Воина и Бедните братя. — Няма да водя война срещу собствения си народ — казал той, — но няма и да търпя измяна и бунт.
— Вдигнах се срещу вашия чичо точно както вие направихте — отвърнал непокорно Червеното псе на Хълмовете.
— Така е — съгласил се Джеерис, — и се бихте храбро, никой не може да го отрече. Синовете на Воина вече не съществуват и клетвите ви към тях са приключили, но не е нужно и службата ви да е приключила. Имам място за вас.