Алисан Таргариен, най-малкото дете на крал Енис и кралица Алиса, била малко позната сред лордовете и дамите на владението преди това. Детството ѝ преминало в сянката на нейните братя и по-голямата ѝ сестра, Рена, а когато изобщо се споменавало за нея, било като за „малкото девойче“ или „другата дъщеря“. Била е малка, това е вярно; тънка и крехка, Алисан често била описвана като хубавичка, но рядко като красива, макар да била родена в дом, прочут с красотата си. Очите ѝ били по-скоро сини, отколкото лилави, косата — купчина буйни меденоцветни къдрици. Никой не оспорвал острия ѝ ум.
По-късно щели да разправят за нея, че се научила да чете още преди да я отбият, а дворцовият шут щял да си прави шеги как малката Алисан пръскала майчино мляко по валириански свитъци, опитвайки се да чете, докато сучела от гърдата на кърмачката си. Да е била момче, със сигурност щели да я пратят в Цитаделата да изкове майстерска верига, казвал за нея септон Барт… защото мъдрият мъж я ценял повече и от съпруга ѝ, комуто служел толкова дълго. Това обаче било далече в бъдещето; през 49 г. СЗ Алисан била само на тринайсет години, но всички хроники са единодушни, че правела силно впечатление на тези, които се запознавали с нея.
Когато най-после дошъл денят на сватбата, над четирийсет хиляди души простолюдие се изкачили на Хълма на Ренис до Драконовата яма, за да свидетелстват на брачния съюз на кралицата регент и Ръката. (Някои наблюдатели привеждат още по-голяма бройка.) Други хиляди приветствали лорд Рогар и кралица Алиса по улиците, докато процесията им преминавала през града с ескорт от стотици рицари на коне с пищна сбруя и колони от септи, биещи звънци. „Никога не е имало такъв блясък във всички анали на Вестерос“, написал Великият майстер Бенифер. Лорд Рогар носел златоткани одежди от глава до пети, под рогат шлем, а невястата му била заметната с връхно наметало, искрящо от скъпоценни камъни, с триглавия дракон на дома Таргариен и сребърния морски кон на Веларионите един срещу друг на разделено поле.
Все пак, при цялото великолепие на невястата и младоженеца, пристигането на децата на Алиса било това, за което в Кралски чертог се говорело по-късно години наред. Крал Джеерис и принцеса Алисан се появили последни, спускайки се от ясното небе на своите дракони Вермитор и Среброкрил (Драконовата яма все още била без големия купол, който щял да се превърне в коронното ѝ величие, трябва да се напомни), големите им кожени криле вдигнали облаци пясък, щом се спуснали един до друг, за възхита и ужас на събралото се множество. (Често разправяната приказка, че пристигането на драконите накарало престарелия Върховен септон да подмокри халата си, вероятно е само злословие.)
За самата церемония, пира и полагащата се първа брачна нощ не е нужно да говорим много. Сводестата тронна зала на Червената цитадела приютила най-великите от лордовете и най-изтъкнатите задморски гости; по-дребните лордове, заедно с техните рицари и оръженосци, празнували в дворовете и по-малките зали на замъка, докато простолюдието на Кралски чертог се веселяло в сто хана, винарни, кръчми и бардаци. Въпреки мълвата за усилията му две нощи по-рано, благонадеждно се съобщава, че лорд Рогар изпълнил съпружеските си задължения енергично под възторжените възгласи на пияните си братя.
Седемдневен турнир последвал сватбата и държал във възхита събраните лордове и хората на града. Сблъсъците с пики били най-коравите и възбуждащите, виждани във Вестерос от много години, съгласни били всички; но това, което истински възбуждало страстите на тълпата този път, били битките, водени от пеши бойци с меч и копие, и брадва, и то с основание.
Ще припомним, че трима от седемте рицари, които служели като Кралска гвардия на Мегор Жестокия, били мъртви; останалите четирима били пратени на Вала, за да облекат черното. На техните места крал Джеерис до този момент бил обявил само сир Джайлс Мориген и сир Джофри Догет. Кралицата регент Алисан била тази, която първа поднесла идеята останалите пет свободни места да бъдат попълнени с изпитание в оръжия, а какъв по-добър повод за това от сватбата, когато щели да се съберат рицари от цялото владение? „Мегор имаше старци, блюдолизци, страхливци и скотове около себе си — заявила тя. — Искам рицарите, които защитават сина ми, да бъдат най-добрите, които може да се намерят където и да било във Вестерос, истински честни мъже, чиято вярност и кураж са неоспорими. Нека спечелят плащовете си с подвизи с оръжие, докато цялото владение гледа.“