Нещо повече, лорд Рогар и кралица Алиса се опасявали какво можело да сполети владението, ако Рена Таргариен се върне от запад, за да действа като регент за някоя от дъщерите си. Макар никой да не смеел да говори за това, било ясно, че между двете кралици се е породил раздор, защото дъщерята нито присъствала на сватбата на майка си, нито я поканила на своята. А имало и някои, които отишли по-далече и шепнели, че Рена била чародейка и че използвала тъмните изкуства, за да убие Мегор на Железния трон. Поради това било наложително крал Джеерис да се ожени и стане баща на син колкото може по-скоро.
По-трудно бил решен въпросът за коя би могъл да се ожени младият крал. Лорд Рогар, за когото се знаело, че таял мисли за разширение на властта на Железния трон отвъд Тясното море до Есос, предложил идеята да се изкове съюз с Тирош, като Джеерис се ожени за дъщерята на Архонта, миловидно петнайсетгодишно момиче, което очаровало всички на сватбата с остроумието си, закачливото си поведение и синьо-зелената си коса.
В това обаче на негово благородие се противопоставила собствената му жена, кралица Алиса. Простолюдието на Вестерос никога нямало да приеме чуждоземно момиче с боядисани букли за своя кралица, възразила тя, все едно колко приятен да е акцентът ѝ. А набожните щели да се противопоставят яростно на момичето, защото се знаело, че тирошите не държали на Седемте, а почитали Р’хлор, Моделиера, триглавия Триос и други странни божества. Нейното предпочитание било да се потърси в домовете, издигнали се в подкрепа на Егон Некоронования в Битката под Окото на боговете. Нека Джеерис се ожени за някоя от Ванс, Корбрей, Уестърлинг или Пайпър, настояла тя. Лоялността трябва да се възнаграждава, а с такъв брак кралят щял да почете паметта на Егон и доблестта на онези, които се сражавали и загинали за него.
Великият майстер Бенифер бил този, който най-гръмко се изказал против такъв курс, като изтъкнал, че искреността на техния ангажимент за мир и помирение би се оказала подложена на съмнение, ако се види, че са по-благосклонни към воювалите за Егон, отколкото към останалите с Мегор. По-добър избор според него би била дъщеря на един от великите домове, които са взели малко или никакво участие в битките между чичо и племенник: Тирел, Хайтауър, Арин.
След като Ръката на краля, кралицата регент и Великият майстер били толкова разделени, други съветници се осмелили да предложат свои кандидати. Прентис Тъли, кралският съдия, назовал една по-млада сестра на собствената си жена, Лусинда, прочута със своето благочестие. Такъв избор със сигурност щял да удовлетвори Вярата. Демън Веларион, лорд-адмиралът, подхвърлил, че Джеерис би могъл да се ожени за овдовялата кралица Елинор от дома Костейн. Как по-добре да се покаже, че на поддръжниците на Мегор е простено, от това да се вземе една от неговите Черни невести за кралица, може би дори като се осиновят тримата ѝ сина от първия ѝ брак. Доказаната плодовитост на кралица Елинор била друга точка в нейна полза, изтъкнал той. Лорд Селтигар имал две неженени дъщери и било известно, че предлагал на Мегор да си избере една; сега предложил същите момичета за Джеерис. „И дума да не става — възразил лорд Баратеон. — Виждал съм ти дъщерите. Те нямат брадички, нямат цици и нямат ум.“
Кралицата регент и съветниците ѝ обсъждали въпроса за кралския брак многократно почти един лунен кръг, но не се доближили до консенсус. Самият Джеерис не бил в течение на тези дебати. По това кралица Алиса и лорд Рогар били единодушни. Макар Джеерис да бил разумен над годините си, той все пак бил момче и управляван от момчешки желания, желания, които в никой случай не можело да се допусне да надделеят над добруването на владението. Кралица Алиса в частност нямала никакво съмнение коя щял да избере синът ѝ за брак, ако изборът бъдел оставен на него: най-малката ѝ дъщеря, неговата сестра принцесата Алисан.
Таргариените са женели брат за сестра от столетия, разбира се, и Джеерис и Алисан отраснали с очакването, че ще се оженят, също както Егон и Рена. Нещо повече, Алисан била само с две години по-малка от брат си и двете деца били винаги близки, силно привързани един към друг. Баща им, крал Енис, със сигурност щял да е поискал да се оженят, а някога това щяло да бъде желанието и на майка им… но ужасите, които тя преживяла след смъртта на съпруга ѝ, убедили кралица Алиса да мисли другояче. Въпреки че Синовете на Воина и Бедните братя били разформировани и обявени извън закона, много бивши членове и на двата ордена останали в кралството и като нищо можели да вдигнат отново мечовете си, ако бъдат предизвикани. Кралицата регент се бояла от тяхната ярост, защото имала живи спомени за всичко, сполетяло сина ѝ Егон и дъщеря ѝ Рена, когато бракът им бил обявен. „Не смеем да яхваме отново по този път“, съобщава се, че казвала неведнъж.