Кралят, основателно, нямал доверие в септон Матеус, който със сигурност щял да издаде плановете им, но септата на Драконов камък се поддържала от един старец на име Освик, който познавал Джеерис и Алисан от раждането им и ги бил въвел в мистериите на Седемте през детството им. Като по-млад септон Освик бил служил на крал Енис, а като момче служил като послушник в двора на кралица Ренис. Бил напълно запознат с традицията на Таргариените да се женят брат и сестра и когато чул заповедта на краля, се съгласил веднага.
Кралската гвардия пристигнала от Кралски чертог на галера пет дни по-късно. Следващата сутрин, щом слънцето изгряло, Джеерис Таргариен, Първият с това име, взел за съпруга своята сестра Алисан в големия двор на Драконов камък пред очите на богове и хора, и дракони. Септон Освик изпълнил брачните ритуали; въпреки че гласът на стареца бил тънък и треперлив, нито една част от церемонията не била пренебрегната. Седемте рицари на Кралската гвардия били свидетели на съюза и белите им плащове плющели на вятъра. Гарнизонът на замъка и слугите също гледали, както и немалка част от хорицата от рибарското селце, сгушено под могъщите стени на Драконов камък.
Скромен пир последвал церемонията и много тостове били вдигнати за здравето на момчето крал и новата му кралица. След това Джеерис и Алисан се оттеглили в спалнята, където Егон Завоевателя някога спял до сестра си Ренис, но предвид младостта на невястата нямало церемония на първа брачна нощ и бракът не бил консумиран.
Този пропуск щял да се окаже от огромна важност, когато лорд Рогар и кралица Алиса пристигнали със закъснение от Кралски чертог на бойна галера, придружени от дванайсетима рицари, четирийсет войници, септон Матеус и Великия майстер Бенифер, чиито писания ни дават най-пълното описание на случилото се.
Джеерис и Алисан ги посрещнали зад портите на замъка, хванати ръка за ръка. Казват, че кралица Алиса се разплакала, когато ги видяла.
— Глупави деца такива — казала. — Не знаете какво сте направили.
После заговорил септон Матеус и гръмогласно сгълчал краля и кралицата, като предрекъл, че тази мерзост щяла отново да хвърли цял Вестерос във война.
— Ще прокълнат вашето кръвосмешение от Дорнските земи до Вала и всеки благочестив син на Майката и Отеца ще ви осъди като грешници, каквито сте!
Лицето на септона почервеняло и се издуло, докато ревял, съобщава ни Бенифер, и слюнки пръскали от устните му.
Джеерис Помирителя с право е почетен в аналите на Седемте кралства заради своята кротост и уравновесеност, но нека никой да не мисли, че огънят на Таргариените не е горял в жилите му. Тогава го е показал. Когато септон Матеус най-сетне спрял, за да си поеме дъх, кралят рекъл:
— Ще приема порицание от нейна милост майка ми, но не от теб. Дръж си езика, дебелако. Ако още една дума мине през устните ти, ще заповядам да ги зашият.
Септон Матеус повече не проговорил.
Лорд Рогар не се смирил толкова лесно и най-безцеремонно попитал дали бракът бил консумиран.
— Кажете ми истината, ваша милост. Имаше ли възлягане? Отнехте ли ѝ девствеността?
— Не — отговорил кралят. — Тя е твърде млада.
При този отговор лорд Рогар се усмихнал.
— Добре. Не сте женени. — Обърнал се към рицарите, които го били придружили от Кралски чертог. — Разделете тези деца, нежно, моля. Придружете принцесата до кулата Морски дракон и я задръжте там. Негова милост ще ни придружи обратно до Червената цитадела.
Но когато хората му пристъпили напред, седмината рицари от Кралската гвардия на Джеерис им излезли насреща и извадили мечовете си.
— Не се приближавай — предупредил сир Джайлс Мориген. — Всеки, който посегне на нашите крал и кралица, ще умре днес.
Лорд Рогар бил изумен.
— Приберете стоманата в ножниците и се отдръпнете — заповядал им. — Забравихте ли? Аз съм Ръката на краля.
— Аха — отвърнал стария Сам Киселия. — Но ние сме Кралската гвардия, не гвардията на Ръката, и този момък седи на трона, не ти.
При думите на сир Самгуд Рогар Баратеон настръхнал и отвърнал:
— Вие сте седем. Имам петдесет меча зад мен. Една моя дума и ще ви насекат на парчета.
— Може да ни убият — отговорил младият Пейт от Удкок и размахал застрашително копието си, — но вие пръв ще умрете, милорд, имате думата ми за това.
Никой не може да каже какво можело да последва, ако кралица Алиса не решила да заговори в този момент.
— Видях достатъчно — казала тя. — Както и всички ние. Приберете мечовете си, господа. Стореното — сторено и сега се налага да го понесем. Дано боговете имат милост над кралството. — Обърнала се към децата си. — Ще си идем в мир. Нека никой не говори за случилото се днес.