Учени до ден-днешен обсъждат причините за това мълчание. Разкайвал ли се е за прибързания брак, както на кралица Алиса ѝ се е искало? Обидила ли го е Алисан по някакъв начин? Уплашил ли се е от реакцията на владението към брака, спомнил си какво е сполетяло Егон и Рена? Възможно ли е злокобните пророчества на септон Матеус да са го потресли повече, отколкото би признал? Или е бил просто едно петнайсетгодишно момче, което е действало безразсъдно, без мисъл за последствията, само за да се окаже объркано как да продължи?
Могат да се приведат аргументи за всички тези обяснения, но в светлината на това, което сега знаем за Джеерис I Таргариен, те в крайна сметка кънтят кухо. Млад или стар, той бил крал, който никога не действал без мисъл. За автора на тези редове изглежда ясно, че Джеерис не се е разкайвал за брака си и не е имал никакво намерение да го разтрогне. Избрал си е кралицата, която е искал, и щял да осведоми владението надлежно за това, но когато той избере, по начин най-добре пресметнат, за да доведе до приемане: когато бъдел пораснал мъж и крал, управляващ лично, а не момче, оженило се напук на желанията на регента му.
Отсъствието на младия крал от двора не останало незабелязано задълго. Пепелта на големите огньове, запалени за отпразнуване на новата година, едва била изстинала, преди хората на Кралски чертог да започнат да задават въпроси. За да смали слуховете, кралица Алиса пуснала вест, че Негова милост отдъхва и размишлява на Драконов камък, древното седалище на неговия дом… но след като минало още време и Джеерис все още не се появявал, лордове и простолюдие започнали да се чудят. Болен ли е кралят? Затворили ли са го, по неизвестни причини? Милото и чаровно момче крал се движело сред хората на Кралски чертог толкова свободно, като че ли изпитвало удоволствие да се смесва с тях, тъй че внезапното му изчезване изглеждало неприсъщо за него.
Кралица Алисан, от своя страна, не бързала особено да се върнат в двора.
— Тук те имам до себе си, ден и нощ — казвала тя на Джеерис. — Когато се върнем, ще имам късмет, ако открадна час с теб, защото всеки във Вестерос ще иска част от тебе. — За нея тези дни на Драконов камък били идилия. — След много години, когато сме стари и побелели, ще се връщаме към тези дни и ще се усмихваме, спомняйки си колко щастливи сме били.
Самият Джеерис несъмнено е споделял отчасти тези чувства, но младият крал имал други причини да остане на Драконов камък. За разлика от чичо си Мегор, той не бил податлив на изблици на гняв, но бил напълно способен да се ядосва и никога нямало да забрави, нито да прости съзнателното му изключване от заседанията на съвета, където обсъждали неговия брак и този на сестра му. И въпреки че щял да остане завинаги благодарен на Рогар Баратеон за помощта му да спечели Железния трон, Джеерис не възнамерявал да бъде управляван от него.
— Имах един баща — казал той на майстер Кълипер през онези дни на Драконов камък. — Не ми трябва втори.
Кралят признавал и оценявал качествата на Ръката, но осъзнавал и неговите недостатъци, недостатъци, които станали много явни в дните, довели до Златната сватба, когато самият Джеерис седял на аудиенция с лордовете на владението, докато лорд Рогар ловувал, пиел и дефлорирал девици.
Джеерис осъзнавал и собствените си слабости — слабости, които възнамерявал да поправи преди да седне на Железния трон. Неговият баща, крал Енис, бил осмиван като слаб отчасти защото не бил воинът, какъвто бил неговият брат Мегор. Джеерис бил решен да не позволи никой да оспорва собствения му кураж или умение с оръжия. На Драконов камък разполагал със сир Берел Бълок, командир на гарнизона на замъка, синовете му сир Алин и сир Хауард, един войник ветеран в лицето на сир Илиас Люспите, и своите Седем, най-добрите бойци във владението. Всяка сутрин Джеерис тренирал с тях в двора на замъка, викал им да го нападат по-твърдо, да го притискат, да го тормозят и атакуват по всеки познат им начин. От изгрев-слънце до обед се трудел с тях и усъвършенствал уменията си с меч, копие, боздуган и брадва, а новата му кралица гледала.
Тежък и жесток режим е било. Всеки двубой завършвал само когато самият крал или противникът му заяви, че е мъртъв. Джеерис умирал толкова често, че мъжете от гарнизона го обърнали на игра, като викали: „Кралят е мъртъв“, всеки път, щом паднел, и: „Да живее кралят!“, щом се вдигнел с усилие на крака. Противниците му започнали надпревара, като заложили помежду си да видят кой от тях може да убие най-много пъти краля. (Победителят, съобщава ни се, бил младият сир Пейт от Удкок, чието бързо копие докарвало уж Негова милост до истерия.) Джеерис често пъти бил с отоци и разкървавен вечер, за мъка на Алисан, но бойното му умение се подобрило толкова забележително, че към края на престоя му на Драконов камък старият сир Илиас му казал: