Това едва ли е било уместно за принцеса, още по-малко за кралица. Алисан трябвало обезателно да има свое домакинство и в това майка ѝ, Алиса, видяла удобна възможност да подкопае и може би да развали брака ѝ. Кралицата регент решила да изпрати на Драконов камък грижливо подбрана група от компаньонки и слуги, които да се погрижат за нуждите на младата кралица. Планът, уверява ни Великият майстер Бенифер, бил на кралица Алиса… но лорд Рогар го одобрил с радост, защото тутакси видял начин да го изопачи за своите цели.
Престарелият септон Освик, който изпълнил брачните ритуали за Джеерис и Алисан, поддържал септата на Драконов камък, но млада дама с кралско потекло се нуждаела от лице от нейния пол за религиозното си възпитание. Кралица Алиса пратила три: внушителната септа Юзабел и две послушнички от знатни фамилии на възрастта на самата Алисан, Лира и Едит. Да ръководи слугинчетата и прислужничките от домакинството на Алисан пратила лейди Лусинда Тъли, жената на лорда на Речен пад, чиято ревностна благочестивост била прочута из цялата страна. С нея дошла по-младата ѝ сестра, Ела от дома Бруми, скромна девица, чието име за кратко било предложено като партия за Джеерис. Дъщерите на лорд Селтигар, за които Ръката така наскоро се подиграл, че били без брадички, без гърди и без ум, също били включени. („Поне за нещо да ги използваме“, казал уж лорд Рогар на баща им.) Три други момичета с благородно рождение попълнили останалото от групата, по едно от Долината, Бурните земи и Предела: Дженис от дома Темпълтън, Кориан от дома Вайлд и Розамунд от дома Бол.
Кралица Алисан искала дъщеря ѝ да бъде придружавана от подходящи приятелки на нейната възраст и положение, но не това бил единственият ѝ мотив да изпрати тези дами на Драконов камък. Септа Юзабел, послушничките Едит и Лира и дълбоко благочестивата лейди Лусинда и сестра ѝ имали и друга задача. Надеждата на кралицата регент била, че тези ревностно добродетелни жени биха могли да се наложат над Алисан и може би дори над Джеерис за това, че брат да спи със сестра било отвратително в очите на Вярата. „Децата“ (както Алиса настоятелно наричала краля и кралицата) не били зли, само млади и своенравни; с подходящо възпитание можело да съзрат грешката в поведението си и да се разкаят за своя брак преди да раздерат владението. Или така поне се молела.
Мотивите на лорд Рогар били по-низки. След като не можел да разчита на лоялността на гарнизона на замъка или на рицарите от Кралската гвардия, Ръката се нуждаел от очи и уши на Драконов камък. Всичко, което Джеерис и Алисан казвали или вършели, трябвало да му се докладва, дал той ясно да се разбере на лейди Лусинда и другите. Особено нетърпелив бил да научи дали и кога кралят и кралицата възнамеряват да консумират брака си. Това, натъртил той, трябвало да бъде предотвратено.
А може би е имало и нещо повече.
А сега, за съжаление, се налага да отделим малко внимание на една отвратителна книга, която за първи път се появява в Седемте кралства около четирийсет години след обсъжданите в момента събития. Копия от тази книга все още минават от ръка на ръка в непристойните места на Вестерос и май често може да се намерят в определени бардаци (обслужващи клиенти, способни да четат) и в библиотеките на хора с нисък морал, където е най-добре да се пазят под ключалка и ключ, скрити от очите на девици, добри стопанки, деца и целомъдрените и благочестивите.
Въпросната книга е известна под различни заглавия, между които „Греховете на плътта“, „Възход и падение“, „История на една развратница“, „Порочността човешка“, но всички версии носят подзаглавието „Предупреждение за млади момичета“. Тя претендира, че е изповедта на млада девица от благородно потекло, която предала добродетелта си на коняр в замъка на лорд баща си, родила извънбрачно дете, а след това се оказала въвлечена във всякакви въобразими видове порок през дълъг живот на греховност, страдание и робство.
Ако историята на авторката е вярна (части от нея подлагат доверчивостта на изпитание), през своя живот тя се оказала лична слугиня на кралица, любовница на млад рицар, лагерна проститутка в Спорните земи на Есос, кръчмарска курва в Мир, пантомимистка в Тирош, креватна играчка на пиратска кралица в Островите на Базилиска, робиня в Стар Волантис (където я татуирали, пробили ѝ дупчици и ѝ сложили гривни), слугиня на чародей от Карт и накрая господарка на къща за удоволствие в Лис… преди най-сетне да се върне в Староград и към Вярата. Животът ѝ уж приключил като септа в Звездната септа, където описала тази история на живота си, за да предупреди други девици да не правят каквото тя правила.