Дори между стените на седалището на лорд Фарман кралица Рена имала врагове, главният между които бил наследникът на негово благородие. Сир Франклин се сражавал в Битката под Окото на боговете и получил рана там, пролята кръв в служба на принц Егон Некоронования. Неговият дядо загинал на бойното поле заедно с най-големия си син и на него се паднало да донесе труповете им у дома на Светлия остров. Но му се струвало, че Рена Таргариен не показва никакво угризение за всичката скръб, която донесла на дома Фарман, и малко благодарност лично към него. Също тъй се възмущавал от приятелството ѝ със сестра му, Елиса; вместо да я окуражава в това, което според него било нейно необуздано, своенравно поведение, сир Франклин смятал, че кралицата трябвало да изисква от нея да изпълни дълга си, като сключи подходящ брак и роди деца. Нито пък възприемал начина, по който Четириглавия звяр някак си се превърнал в центъра на дворцовия живот в Светлия замък, докато неговият лорд баща и самият той се оказвали все по-пренебрегвани. За това той имал пълно основание. Все повече знатни лордове от западните земи и извън тях посещавали Светлия остров, отбелязал е майстер Смайк, но когато идвали, било за да получат аудиенция с Кралицата в Запада, а не с незначителното лордче на един малък остров и неговия син.
Всичко това не притеснявало особено кралицата и нейните приятелки, докато Марк Фарман управлявал в Светлия замък, защото негово благородие бил любезен и добродушен човек, който обичал всичките си деца, своенравната си дъщеря и слабоватия си син включително, и обичал Рена Таргариен заради това, че и тя ги обичала. Но по-малко от две седмици след като кралицата и Андроу Фарман отпразнували първата годишнина от брачния си съюз, лорд Марк внезапно умрял на вечеря, задавен смъртоносно с рибена кост, на възраст шейсет и четири. И с неговата кончина сир Франклин станал лордът на Светлия остров.
Той не губил много време. В деня след погребението на баща си повикал Рена в голямата си зала (нямало да благоволи да отиде при нея) и ѝ заповядал да се махне от острова му.
— Вие не сте искана тук — казал ѝ. — Не сте желана тук. Вземете си дракона, приятелките си и малкия ми брат, който със сигурност би си напикал бричовете, ако му се наложи да остане. Но не си помисляйте да взимате сестра ми. Тя ще остане тук и ще се венчае за мъж по мой избор.
На Франклин Фарман не му липсвал кураж, както е написал майстер Смайк в писмо до Цитаделата. Липсвал му обаче разум и в онзи момент, изглежда, не е осъзнавал колко близо е бил до смъртта. „Можех да видя огъня в очите ѝ — казал майстерът — и за миг сякаш видях как Светлия замък гори, белите кули почерняват и рухват, докато морето от пламъци изригва от всеки прозорец, а драконът кръжи и кръжи в небето.“
Рена Таргариен била от кръвта на дракона и твърде горда, за да се задържи дълго там, където не била искана. Напуснала Светлия остров същата онази нощ, като полетяла за Скалата на Кастърли, след като наредила на съпруга си и приятелките си да я последват с кораб, „с всички онези, които може да ме обичат“. Когато Андроу, зачервен от гняв, предложил да се изправи срещу брат си в двубой, кралицата бързо го разубедила.
— Той ще те насече на парчета, любов моя — казала му, — и ако стана трижди вдовица, хората ще ме нарекат вещица и по-лошо, и ще ме прогонят от Вестерос.
Лиман Ланистър, лорд да Скалата на Кастърли, я бил приютил преди, припомнила му тя. Кралица Рена била уверена, че щял да я приеме гостоприемно отново.
Андроу Фарман, Саманта Стоукуорт и Алейн Ройс поели след нея на следващата сутрин, заедно с над четирийсет приятели, слуги и привърженици на кралицата, защото Нейна милост била събрала внушителен кръг около себе си като Кралицата в Запада. Лейди Елиса също била с тях, защото нямала никакво намерение да остава; корабът ѝ, „Девичи каприз“, бил подготвен за прехвърлянето. Но когато групата на кралицата стигнала на пристана, заварили сър Франклин да ги чака. Останалите можели да заминат и толкова по-добре, заявил той, но сестра му щяла да остане на Светлия остров, за да бъде омъжена.