Новият лорд обаче взел със себе си само шестима мъже и сериозно не дооценил обичта, която хранело простолюдието към сестра му, особено моряците, корабостроителите, рибари, докери и други жители на пристанищните квартали, много от които я познавали още от малко момиче. Когато лейди Елиса се опълчила непокорно на брат си и настояла да се махне от пътя ѝ, около тях се събрала тълпа, която ставала все по-гневна с всеки изтекъл миг. Без да обръща внимание на настроението им, негово благородие посегнал да сграбчи сестра си… при което събралите се наскачали и надвили хората му преди те да успеят да извадят мечовете си. Трима от тях били блъснати от кея във водата, а самият лорд Франклин бил хвърлен в трюма на един кораб, пълен с прясно уловена треска. Елиса Фарман и останалите приятели на кралицата се качили на „Девичи каприз“ непокътнати и отплавали за Ланиспорт.
Лиман Ланистър, лорд на Скалата на Кастърли, дал на Рена и на съпруга ѝ Егон Некоронования убежище, когато Мегор Жестокия поискал главите им. Незаконният му син, сир Тирел Хълма, се сражавал с принц Егон под Окото на боговете. Неговата жена, внушителната лейди Йокаста от дома Тарбек, се сприятелила с Рена при престоя ѝ на Скалата и първа забелязала, че е с дете. Точно както очаквала кралицата, сега я посрещнали гостоприемно, а когато останалите от свитата ѝ слезли в Ланиспорт, Ланистърите приели и тях. В тяхна чест вдигнали пищен пир и цяла конюшня била отстъпена за Сънеплам, а кралица Рена, съпруга ѝ и приятелките ѝ от Четириглавия звяр настанили в предвидени за кралски особи жилища дълбоко в недрата на самата Скала, в пълна безопасност и сигурност. Там те се задържали повече от един лунен кръг, радвайки се на гостоприемството на най-богатия дом в цял Вестерос.
Докато дните отминавали обаче, същото това гостоприемство ставало все по-притеснително за Рена Таргариен. Станало ѝ ясно, че назначените им камериерки и слуги били клюкарки и шпиони, като донасяли за всяко тяхно действие на лорд и лейди Ланистър. Една от септите на замъка попитала Саманта Стоукуорт дали бракът на кралицата за Андроу Фарман изобщо е бил консумиран и ако да, кой е свидетелствал на първата брачна нощ. Сир Тирел Хълма, миловидният незаконен син на лорд Лиман, открито се подиграл на Андроу, докато в същото време правел всичко по силите си да спечели благоразположението на самата Рена, като я засипвал с приказки за своите подвизи в Битката под Окото на боговете и ѝ показвал белезите, които получил там „в служба на вашия Егон“. Самият лорд Лиман започнал да проявява неуместен интерес към трите драконови яйца, които кралицата донесла от Светлия остров, чудейки се кога би могло да се очаква, че ще се излюпят. Жена му, лейди Йокаста, подхвърлила насаме, че едно или повече от яйцата би било чудесен подарък, ако Нейна милост пожелае да покаже благодарността си към дома Ланистър за оказания ѝ прием. Когато тази хитрина се оказала неуспешна, лорд Лиман предложил веднага да купи яйцата за зашеметяваща сума злато.
Лордът на Скалата на Кастърли искал нещо повече от един знатен гост, осъзнала тогава кралица Рена. Под външната си топлота той бил твърде лукав и твърде амбициозен, за да се задоволи с толкова малко. Искал съюз с Железния трон, възможно чрез брак между нея и незаконния му син, или някой от законните му синове; някакъв съюз, който би издигнал Ланистърите над Хайтауърите, Баратеоните и Веларионите, до втория дом във владението. И искал дракони. Със свои собствени драконови ездачи Ланистърите щели да са равни на Таргариените.
— Били са крале някога — напомнила тя на Сам Стоукуорт. — Усмихва се, но е отраснал с приказки за Полето на огъня; няма да е забравил. — Рена Таргариен също знаела историята си; историята на Свободна Валирия, написана с кръв и огън. — Не можем да останем тук — споделила тя със скъпите си приятелки.
Тук трябва да оставим за малко кралица Рена и да хвърлим поглед отново на изток към Кралски чертог и Драконов камък, където регент и крал оставали в раздор.
Колкото и дразнещ да бил проблемът с брака на краля за кралица Алиса и лорд Рогар, не трябва да се мисли, че това е било единствената им грижа по време на регентството им. Парите, или по-скоро липсата на пари, били най-неотложният проблем на Короната. Войните на крал Мегор били съсипващо скъпи, изтощителни за кралската хазна. За да пълни отново ковчежетата си, управителят на хазната на Мегор вдигал съществуващите данъци и налагал нови, но тези мерки донесли по-малко злато, отколкото се предвиждало, и само задълбочавали нетърпимостта на лордовете на владението спрямо краля. Положението не се подобрило с възкачването на Джеерис. Коронацията на младия принц и Златната сватба на майка му били великолепни събития, които направили много за спечелването на обичта на лордове и простолюдие, но всичко това си имало цена. А надвисвал и още по-голям разход: лорд Рогар бил решен да се довърши работата на Драконовата яма преди да предаде града и кралството на Джеерис, но средствата липсвали.