Едуел Селтигар, лорд на острова Птичи нокът, се оказал неефикасна Ръка за Мегор Жестокия. Под регентството му бил даден втори шанс, но се оказал също толкова неефикасен управител на хазната. За да не обиди приятелите си лордове, Селтигар решил вместо това да наложи нови данъци на простолюдието на Кралски чертог, което му било удобно подръка. Пристанищните такси били утроени, определени стоки трябвало да се облагат и на влизане, и на излизане от града и от ханджии и строители били поискани нови данъци.
Нито една от тези мерки нямала желания ефект да запълни кралската съкровищница. Наместо това строителството се забавило и спряло, хановете се опразнили, а търговията западнала забележимо, тъй като търговците отклонявали корабите си от Кралски чертог към Дрифтмарк, Дъскъндейл, Девиче езеро и други пристанища, където щели да избегнат облагането. (Ланиспорт и Староград, другите големи градове на владението, също били включени в новите данъци и такси на лорд Селтигар, но там указите имали по-малък ефект, главно защото Скалата на Кастърли и Хайтауър ги пренебрегнали и не правели никакво усилие да ги събират.) Новите данъци обаче спечелили омраза към лорд Селтигар из целия град. Лорд Рогар и кралица Алиса също получили своя дял от хули. Друга жертва се оказала Драконовата яма: Короната вече нямала нужните средства да плаща на строителите и цялата работа по големия купол престанала.
На север, както и на юг, се трупали буреносни облаци. Докато лорд Рогар бил ангажиран в Кралски чертог, дорнците се одързостили и нахлували все по-често в граничните земи, като безпокоели дори бурните земи. Имало слухове за нов Крал Лешояд в Червените планини, а братята на лорд Рогар Борис и Гарон настоявали, че нямали нужните хора и пари, за да го изкоренят.
Още по-бедствено било положението в Севера. Брандън Старк, лорд на Зимен хребет, умрял през 49 г. СЗ, скоро след завръщането си от Златната сватба; пътуването, казвали северняците, взело твърде много от него. Синът му Уолтън го наследил, а когато през 50 г. СЗ внезапно избухнал бунт сред мъжете на Нощния страж при портата Райм и Самурената крепост, той събрал силата си и препуснал към Вала на помощ на верните стражи в потушаването им.
Бунтовниците били бивши Бедни братя и Синове на Воина, които приели милост от момчето крал, предвождани от сир Оливър Бракън и сир Реймънд Малъри, двамата рицари обърни плащове, които служели в Кралската гвардия на Мегор преди да го изоставят заради Джеерис. Лорд-командирът на Стража неразумно дал на Бракън и Малъри командването на две порутени укрепления със заповеди да ги възстановят; наместо това двамата решили да направят замъците свои седалища и да се установят като лордове.
Бунтът им се оказал краткотраен. Срещу всеки мъж на Нощния страж, присъединил се към бунтовниците, десет останали верни на клетвите си. С помощта на лорд Старк и неговите знаменосци черните братя си възвърнали портата Райм и избесили клетвопрестъпниците, освен самия сир Оливер, който бил обезглавен от лорд Старк с прочутия му меч Лед. Когато вестта стигнала до Самурената крепост, бунтовниците там избягали оттатък Вала, с надеждата да се съюзят с диваците. Лорд Уолтън ги подгонил, но два дни навътре в снеговете на омагьосания лес той и хората му били нападнати от великани. Писано е, че Уолтън Старк убил двама от тях, преди да го смъкнат от седлото и да го разкъсат. Оцелелите му мъже го върнали в Черен замък на парчета.
Колкото до Реймънд Малъри и другите дезертьори, диваците им оказали хладен прием. Бунтовници или не, свободният народ недолюбвал врани. Главата на самия сир Реймънд била предадена на Източен страж половин година по-късно. Когато го попитали какво е сполетяло останалите му хора, главатарят на диваците се изсмял и рекъл: „Изядохме ги“.