Вторият син на Брандън Старк, Аларик, станал лорд на Зимен хребет. Щял да управлява Севера двайсет и три години, способен мъж, макар и суров… но дълго време нямал една добра дума да каже за крал Джеерис, защото обвинявал краля за смъртта на брат си Уолтън и често го чували да казва, че Негова милост трябвало да обезглави хората на Мегор, наместо да ги праща на Вала.
Далече от неприятностите в Севера, крал Джеерис и кралица Алисан оставали в самоналоженото си изгнание от двора, но изобщо не били бездейни. Джеерис продължавал суровия си тренировъчен режим с рицарите от неговата Кралска гвардия всяка сутрин и посвещавал вечерите си на ровене в описания на царуването на дядо си Егон Завоевателя, по чийто пример желаел да моделира собственото си управление. Тримата майстери на Драконов камък му помагали в тези проучвания, както и кралицата.
Докато дните отминавали, все повече и повече посетители идвали в Драконов камък, за да говорят с краля. Лорд Масей от Стоунденс дошъл първи, но лорд Стонтън от Врански приют, лорд Дарклин от Дъскъндейл и лорд Бар Емън от Остри нос скоро дошли по петите му, последвани от лордовете Харти, Ролингфорд, Мутън и Стоукуорт. Младият лорд Росби, чийто баща сложил край на живота си, когато крал Мегор паднал, също се появил и покорно помолил краля за опрощение, което Джеерис с радост му дал. Въпреки че Демън Веларион, като лорд-адмирал на Короната и управител на корабите, бил в Кралски чертог с регентите, това не попречило на Джеерис и Алисан да отлетят на драконите си до Дрифтмарк и да обиколят корабостроителниците му, придружени от синовете му Корвин, Йорген и Виктор. Когато вестта за срещите им стигнала до лорд Рогар в Кралски чертог, той се разгневил и стигнал дотам, че да попита лорд Демън дали флотата на Веларион би могла да се използва, за да се попречи на тези „лордове блюдолизци“ да пълзят до Драконов камък и да търсят благоразположението на момчето крал. Отговорът на Веларион бил недвусмислен. „Не“, казал той. Ръката приел това като пореден знак на неуважение.
Междувременно придворни дами и придружителки на кралица Алисан се установили на Драконов камък и скоро станало ясно, че надеждите на майка ѝ тези Мъдри жени да могат да убедят малката кралица, че бракът ѝ е неразумен и неблагочестив, са съвсем неоснователни. Нито молитва, нито поучения, нито четения от „Седемлъчата звезда“ не могли да разклатят убедеността на Алисан Таргариен, че боговете са решили тя да се омъжи за брат си Джеерис, да бъде негова довереница, помощничка и майка на децата му. „Той ще бъде велик крал — казала тя на септа Юзабел, лейди Лусинда и другите, — а аз ще бъда велика кралица.“ Толкова твърда била в убеждението си и толкова мила, добронамерена и обичлива във всичко останало, че септата и другите Мъдри жени открили, че не могат да я винят, и с всеки изтекъл ден все повече преминавали на нейна страна.
Планът на самия лорд Рогар да раздели Джеерис и Алисан не постигнал нещо по-добро. Младият крал и неговата кралица щели да прекарат живота си заедно и макар да е известно тяхното скарване и раздяла по-късно в живота им, само за да се съберат отново, септон Освик, както и майстер Кълипер, ни казват, че никога облак или груба дума не помрачавали времето им заедно на Драконов камък, преди Джеерис да достигне пълнолетието си.
Дали Кориан Вайлд не е успяла да спи с краля? Възможно ли е изобщо да не се е опитала? Дали цялата приказка за срещата в хана не е измислица? Всяко едно от тези неща е възможно. Авторът на „Предупреждение за млади момичета“ би предпочел да е било другояче, но тук този скандален текст става още по-недостоверен, раздробявайки се на половин дузина противоречиви версии за събитията, всяка от които по-вулгарна от предишната.
За развратницата в сърцевината на историята не върви да признае, че Джеерис я е отхвърлил или че тя изобщо не е намерила удобна възможност да го примами в някоя спалня. Наместо това ни се предлагат куп похотливи авантюри, истинско пиршество от мръсотия. „История на една развратница“ настоява, че лейди Кориан е спала не само с краля, но също с всичките седем членове на Кралската гвардия. Негова милост уж я дал на Пейт Бекасината, след като задоволил собствените си страсти, Пейт, от своя страна, след това я прехвърлил на сир Джофри и така продължило. „Възход и падение“ пропуска тези подробности, но ни казва, че Джеерис не само приел с охота момичето в леглото си, но също тъй вкарал в него и кралица Алисан, за да палува с тях в епизоди, най-често свързвани с радващите се на позорна слава къщи за удоволствие на Лис.