Донякъде по-правдоподобна история е разказана в „Греховете на плътта“, където Кориан Вайлд всъщност примамила крал Джеерис в леглото си, но се оказало, че той се суетял, бил неуверен и твърде припрян, каквито се знае, че са много момчета на неговата възраст, когато за първи път легнат със слугиня. По това време обаче лейди Кориан започнала да се възхищава и да уважава кралица Алисан „все едно че ми беше малката сестричка“ и започнала да храни топли чувства към Джеерис също така. Вместо да се опитва да разстрои брака на краля, тя се наела да помогне той да стане успешен, като образова Негова милост в изкуството да доставя и получава плътско удоволствие, тъй щото да не се окаже негоден, когато дойде време да легне със съпругата си.
Тази версия като нищо може да е също толкова измислена, колкото другите, но в нея се съдържа известна доброта, която е накарала някои учени да допуснат, че би могло, вероятно, да се е случило. Похотливите басни не са история обаче, а историята има само едно сигурно нещо, което да ни съобщи за лейди Кориан от дома Вайлд, предполагаемата авторка на „Предупреждение за млади момичета“. На петнайсетия ден от шестата луна на 50 г. СЗ тя напуснала Драконов камък под прикритието на нощта в компанията на сир Хауард Бълок, по-младия син на командира на гарнизона на замъка. Женен мъж, сир Хауард изоставил жена си, макар да взел повечето ѝ бижута. Рибарска лодка откарала него и лейди Кориан до Дрифтмарк, където взели кораб за Свободния град Пентос. Оттам те се отправили към спорните земи, където сир Хауард се записал в една наемническа свободна чета, наречена с изключителна липса на вдъхновение Свободната чета. Щял да умре в Мир три години по-късно, не в битка, а при падане от коня си след пиянска нощ. Сама и безпарична, Кориан Вайлд продължила към следващите си изпитания, премеждия и еротични приключения, описани в книгата ѝ. Не е нужно да слушаме повече за нея.
Когато вестта за бягството ѝ с откраднатите бижута и откраднатия съпруг стигнала до ушите на лорд Рогар в Червената цитадела, станало очевидно, че планът му се е провалил, както и този на кралица Алиса. И благочестивост, и похот се оказали неспособни да разбият връзката между Джеерис Таргариен и неговата Алисан.
Нещо повече, мълвата за брака на краля започнала да се разпространява. Твърде много хора станали свидетели на противопоставянето при портите на замъка, а лордовете, навестили Драконов камък след това, не пропуснали да забележат присъствието на Алисан до краля и явната обич помежду им. Рогар Баратеон може да е приказвал, че ще им откъсне езиците, но клюките плъзнали из страната… и дори отвъд Тясното море, където магистрите на Пентос и наемниците от Свободната чета несъмнено се забавлявали с историите, които Кориан Вайлд имала да разкаже.
— Свършено е — казала кралицата регент на съветниците си, когато най-сетне разбрала истината. — Свършено е и не може да се отмени, Седемте да ни спасят дано. Налага се да живеем с това и трябва да използваме всичките си сили, за да ги защитим от това, което може да последва.
Била загубила двама сина от Мегор Жестокия и между нея и най-голямата ѝ дъщеря се утаила студенина; не можела да понесе мисълта да бъде завинаги отчуждена от двете деца, които ѝ останали.
Рогар Баратеон обаче не могъл да се примири така великодушно и думите на съпругата му събудили в него гняв. Пред Великия майстер Бенифер, септон Матеус, лорд Веларион и останалите той ѝ заговорил презрително.
— Вие сте слаба — заявил, — слаба колкото беше първият ви съпруг, слаба колкото вашия син. Чувството може да бъде простено у една майка, но не и у регент и никога у крал. Глупави бяхме, че короновахме Джеерис. Той мисли само за себе си и ще бъде по-лош крал, отколкото беше неговият баща. Благодаря на боговете, че не е прекалено късно. Трябва да действаме веднага и да го отстраним.
При тези думи в залата настъпила тишина. Кралицата регент зяпнала лорд съпруга си в ужас, а след това, сякаш да докаже, че е изрекъл истината, започнала да плаче, сълзите се стичали тихо по страните ѝ. Едва тогава другите лордове си върнали дар словото.
— Ума ли си загубихте? — попитал лорд Веларион.
Лорд Корбрей, командир на Градската стража, поклатил глава и рекъл:
— Моите мъже никога няма да подкрепят това.
Майстер Бенифер се спогледал с Прентис Тъли, управителя на законите. Лорд Тъли казал:
— Смятате ли да вземете Железния трон за себе си, тогава?
Това лорд Рогар отрекъл пламенно.
— Никога. За узурпатор ли ме взимате? Искам само това, което е най-доброто за Седемте кралства. Не е нужно Джеерис да пострада. Можем да го пратим в Староград, в Цитаделата. Той е книжно момче, една майстерска верига ще му подхожда.