— Тогава кой ще седне на Железния трон? — попитал лорд Селтигар.
— Принцеса Ерея — отвърнал веднага лорд Рогар. — В нея има огън, докато у Джеерис го няма. Млада е, но аз мога да продължа като Ръката ѝ, да я оформя, да я насочвам, да я науча на всичко, което трябва да знае. Има по-силното основание за претендент, майка ѝ и баща ѝ бяха първата и вторият родени, Джеерис беше четвърти. — Тогава юмрукът му се стоварил по масата, съобщава ни Бенифер. — Майка ѝ ще я подкрепи. Кралица Рена. И Рена има дракон.
Великият майстер Бенифер е записал какво последвало. „Настъпи тишина, макар че едни и същи думи бяха на устните на всички ни: «Джеерис и Алисан също имат дракони». Карл Корбрей се беше сражавал в Битката под Окото на боговете, видял беше ужасната гледка как дракон се бие с дракон. Колкото до останалите от нас, думите на Ръката събудиха образи за Стара Валирия преди Ориста, когато господар на дракони се сразил с господар на дракони за превъзходство. Беше ужасно видение.“
Кралица Алиса била тази, която развалила магията, през сълзи.
— Аз съм кралицата регент — припомнила им тя. — Докато моят син навърши пълнолетие, всички вие служите по мое благоволение. Включително Ръката на краля. — Бенифер ни казва, че когато се обърнала към лорд съпруга си, очите ѝ изглеждали твърди като обсидиан. — Вашата служба повече не ме удовлетворява, лорд Рогар. Напуснете ни и се върнете в Бурен край, и не е нужно изобщо да говорим повече за измяната ви.
Рогар Баратеон я погледнал невярващо.
— Жено. Мислиш, че можеш да отстраниш мен? Не. — Изсмял се. — Не.
Точно тогава лорд Корбрей се вдигнал на крака и извадил меча си, оръжието от валирианска стомана, наречено Сиротната дама.
— Да — казал той и положил меча на масата, с върха му към лорд Рогар.
Тогава и едва тогава негово благородие осъзнал, че е прекалил, че стои сам срещу всички в залата. Или поне така ни съобщава Бенифер.
Негово благородие не казал нито дума повече. Пребледнял, той се изправил и свалил златната брошка, която кралица Алиса му била дала като знак за службата му, и ѝ я хвърлил презрително, след което излязъл от залата. Напуснал Кралски чертог същата нощ, като прехвърлил потока Черна вода с брат си Орин. Там се задържал за шест дни, докато брат му Ронал събере техните рицари и войници за похода към дома.
Легендата ни казва, че лорд Рогар изчакал идването им в същия хан до салджийския кей, където той, или неговият брат Борис, се срещнал с Кориан Вайлд. Когато братята Баратеон и войниците им най-сетне се отправили за Бурен край, едва ли били и наполовина толкова мъже, колкото дошлите с тях две години по-рано, за да съборят Мегор. Останалите, изглежда, предпочели тесните улички и хановете, и изкушенията на големия град пред дивите гори, зелените хълмове и покритите с мъх къщи на бурните земи.
— Никога не съм губил толкова много хора в битка, колкото от бардаците и пивниците на Кралски чертог — щял да каже с горчивина лорд Рогар.
Една от тези, които загубил, била Ерея Таргариен. В нощта на отстраняването на лорд Рогар сир Ронал Баратеон и десетина от мъжете му силом нахлули в покоите ѝ в Червената цитадела с намерението да я вземат с тях… но открили, че кралица Алиса ги била изпреварила. Момичето вече го нямало и слугите не знаели къде е. По-късно щяло да се научи, че лорд Корбрей я махнал, по заповед на кралицата регент. Облечена в дрипите на момиче от простолюдието, от най-низшето съсловие, със сребристозлатната ѝ коса боядисана в кално кафяво, принцеса Ерея щяла да прекара остатъка от регентството работейки в една конюшня близо до Кралската порта. Била осемгодишна и обичала коне; години по-късно щяла да каже, че това било най-щастливото време в живота ѝ.
За жалост малко щастие щяло да има за кралица Алиса в следващите години. Отстраняването на съпруга ѝ като Ръката на краля унищожило всякаква обич, която лорд Рогар може да е изпитвал към нея; от този ден насетне бракът им бил порутен замък, празна коруба, обитавана от призраци. „Алиса Веларион бе преживяла смъртта на своя съпруг и на двамата си най-големи синове, на дъщеря, издъхнала в люлката, години на ужас под диктата на Мегор Жестокия и разрив с останалите си деца, но не можа да преживее това — щял да напише септон Барт, гледайки назад в живота ѝ. — Това я разби.“
Съвременни сведения от Великия майстер Бенифер го потвърждават. След като лорд Рогар си заминал, кралица Алиса назначила своя брат Демън Веларион за Ръка на краля, изпратила гарван до Драконов камък да съобщи на сина си Джеерис част (но не всичко) от случилото се, а след това се оттеглила в покоите си в Твърдината на Мегор. През остатъка от регентството си оставила управлението на Седемте кралства на лорд Демън и повече не взела участие в публичния живот.