Би било приятно да съобщим, че Рогар Баратеон, след като се върнал в Бурен край, е размислил над погрешното си поведение, разкаял се е за грешките си и се е смирил. За жалост не такъв бил нравът на негово благородие. Бил човек, който не е знаел как да отстъпва. Вкусът на поражението бил горчив като жлъчка в гърлото му. Във война, често се хвалел той, никога нямало да остави брадвата си, докато животът оставал в тялото му… а този въпрос с брака на краля станал като война за него, война, която бил решен да спечели. Оставала му една последна глупост и той не я избегнал.
И станало така, че в Староград, в метоха, прикрепен към Звездната септа, сир Орин Баратеон внезапно се появил с дванайсетима войници и писмо, носещо печата на лорд Рогар, с настояване послушницата Рела Таргариен да им бъде предадена веднага. Попитан защо, сир Орин щял да каже само, че лорд Рогар имал спешна нужда от момичето в Бурен край. Ходът като нищо щял да се окаже успешен, но септа Каролин, която била на вратата на метоха в онзи ден, имала стоманен характер и подозрителен нрав. Докато успокоявала сир Орин под претекст, че праща да доведат момичето, вместо това повикала Върховния септон. Негова висша святост (може би за щастие и на детето, и на владението) бил заспал, но неговият стюард (бивш рицар, бивш капитан в Синовете на Воина, докато не били разформировани) бил буден и нащрек.
Вместо пред едно изплашено момиче хората на Баратеон се оказали изправени срещу трийсет въоръжени септони под командата на стюарда, Каспър Строу. Когато сир Орин размахал меч, Строу кротко го уведомил, че четирийсет рицари на лорд Хайтауър идват насам (лъжа, както се оказало), при което Баратеоните се предали. Подложен на разпит, сир Орин признал целия заговор: трябвало да достави момичето в Бурен край, където лорд Рогар замислял да я принуди да признае, че тя е истинската принцеса Ерея, а не Рела. След това смятал да я обяви за кралица.
Отецът на Верните, човек толкова кротък, колкото и със слаба воля, чул изповедта на Орин Баратеон и му простил. Това не попречило на лорд Хайтауър, след като го уведомили, да хвърли пленените Баратеони в тъмница и да изпрати пълно изложение за случилото се както до Червената цитадела, така и до Драконов камък. Донел Хайтауър, който с основание бил наречен Донел Мудния заради неохотата му да излезе на полето срещу септон Месечината и неговите привърженици, изглежда, не се побоял да оскърби Бурен край, като затвори брата на самия лорд Рогар.
— Нека дойде и се опита да го измъкне на свобода — казал той, когато майстерът му се притеснил как може да реагира Ръката. — Собствената му жена му взе ръката и му отряза топките, а много скоро кралят ще има главата му.
В другия край на Вестерос Рогар Баратеон кипнал и се разярил, когато научил за провала и пленяването на брат си… но не призовал знамената си, както се опасявали мнозина. Наместо това изпаднал в отчаяние.
— С мен е свършено — казал той мрачно на майстера си. — За мен е Валът, ако боговете са добри. Ако не, момчето ще вземе главата ми и ще я подари на майка си.
След като нямал деца от нито една от жените си, заповядал на майстера си да напише завещание и изповед, в която оправдал братята си Борис, Гарон и Ронал: казал, че не са имали каквото и да е съучастие в прегрешението му, помолил за милост за своя най-млад брат, Орин, и обявил сир Борис за наследник на Бурен край.
— Всичко, което сторих, и всичко, което опитах, беше за доброто на владението и Железния трон — завършил той.
Негово благородие нямало да чака дълго, за да узнае съдбата си. Регентството било почти към края си. След като и бившата Ръка, и кралицата регент били свалени от власт, лорд Демън Веларион и останалите членове на съвета на кралицата управлявали владението както могли, „говорейки малко и вършейки още по-малко“, по думите на Великия майстер Бенифер.
На двайсетия ден от деветата луна на 50 г. СЗ Джеерис Таргариен навършил шестнайсет и станал пълнолетен мъж. Според законите на Седемте кралства вече бил достатъчно възрастен, за да управлява сам, без повече нужда от регент. Из целите Седем кралства лордове и простолюдие очаквали да видят що за крал ще се окаже.
Време на изпитание
Възстановеното владение
Крал Джеерис I Таргариен се завърнал в Кралски чертог сам, на крилете на своя дракон Вермитор. Петима рицари от Кралската му гвардия дошли преди него, три дни по-рано, за да се уверят, че всичко е в готовност за пристигането на краля. Кралица Алисан не го придружила. Предвид несигурността, обкръжаваща брака им, и напрегнатите отношения на краля с майка му, кралица Алиса, и лордовете от съвета, се сметнало за благоразумно тя да остане в Драконов камък за известно време, с нейните Мъдри жени и останалите от Кралската гвардия.