Цял Кралски чертог се възрадвал, когато било обявено, че Джеерис също тъй е освободил Едуел Селтигар като управител на хазната. Казват, че кралят поговорил с него кротко и дори го похвалил за вярната служба на дъщерите му на кралица Алисан на Драконов камък, като стигнал дотам, че да ги нарече „две съкровища“. Дъщерите щели да останат с кралицата след това, но самият лорд Селтигар веднага напуснал за острова Птичи нокът. А с него си заминали и данъците и налозите, като всички били зачеркнати с кралски декрет три дни след началото на управлението на краля.
Да се намери подходящ човек, който да заеме мястото на лорд Едуел като управител на хазната, се оказало не лесна задача. Неколцина от съветниците подканяли крал Джеерис да назначи Лиман Ланистър, под предлог, че бил най-богатият лорд във Вестерос, но Джеерис не бил склонен.
— Освен ако лорд Лиман може да намери планина от злато под Червената цитадела, не знам да има отговора, който ни трябва — казал Негова милост.
По-дълго гледал към някои братовчеди и чичовци на Донел Хайтауър, защото богатството на Староград извирало по-скоро от търговия, отколкото от земята, но колебливата лоялност на Донел Мудния, когато трябвало да излезе срещу септон Месечина, го спряла. Накрая Джеерис направил доста по-смел избор, като потърсил своя човек отвъд Тясното море.
Без да е лорд, нито рицар, нито дори магистър, Рего Драз бил едър търговец и сараф, израснал от нищо, за да стане най-богатият човек в Пентос, но бил отхвърлен от пентошките си колеги и му отказали място в съвета на магистрите само заради низшия му произход. Оскърбен от презрението им, Драз с радост се отзовал на призива на краля, като преместил фамилия, приятели и огромно богатство във Вестерос. За да го удостои със същата чест като другите членове на съвета, младият крал го обявил за лорд. Тъй като бил лорд без земи, заклети хора или замък обаче, някой остроумник в замъка го нарекъл „Лорда на въздуха“. Пентошецът се засмял, като го чул. „Ако можех да облагам въздуха, щях да съм лорд наистина.“
Джеерис също така отпратил по живо по здраво и септон Матеус, дебелия и гневен прелат, който толкова гръмко трещял против кръвосмесителни съюзи и брака на краля. Матеус не приел добре освобождаването си.
— Вярата ще погледне подозрително на всеки крал, който мисли да управлява без септон до него — заявил той.
Джеерис имал готов отговор.
— Няма да ни липсват септони. Септон Освик и септа Юзабел ще останат с нас, а има и един младеж, който идва от Планински рай да се грижи за библиотеката ни. Казва се Барт.
Матеус пренебрежително заявил, че Освик е изкуфял глупак, а Юзабел — жена, докато за септон Барт не знаел нищо.
— Също както за много други неща — отвърнал кралят.
(Прословутата забележка на лорд Масей, че на краля му трябвали трима души, за да замени септон Матеус, за да се уравновесят везните, вероятно е била изречена скоро след това, ако изобщо е била изречена.)
Матеус напуснал четири дни по-късно за Староград. Твърде дебел, за да язди кон, той пътувал в позлатена къща на колела, придружаван от шестима охранители и дванайсет слуги. Според легендата, докато прехвърлял Мандър при Горчив мост, той минал покрай септон Барт, идещ от другата посока. Барт бил сам, яхнал магаре.
Промените на младия крал отишли далече извън благородниците, заседаващи в съвета. Той разчистил също така десетки по-низши служби и подменил Пазителя на ключовете, главния стюард на Червената цитадела и всички негови подстюарди, пристанищния управител на Кралски чертог (а след време и пристанищните управители на Староград, Девиче езеро и Дъскъндейл също тъй), началника на кралския монетен двор, Кралското правосъдие, главния оръжейник, главния кучкар, началника на конюшните и дори ловците на плъхове на замъка. Освен това заповядал тъмниците под Червената цитадела да бъдат почистени и опразнени и всички затворници, намерени в черните килии, да бъдат изведени на слънце, изкъпани и да им се разреши да апелират. Някои, опасявал се той, можело като нищо да са невинни хора, затворени от чичо му (в това, за жалост, Джеерис се оказал прав, макар че много от тези пленници били изгубили ума си през многото години в мрак и не можело да бъдат пуснати на свобода).
Едва след като всичко това било сторено за негово удовлетворение и новите му хора били по местата си, Джеерис наредил на Великия майстер Бенифер да изпрати гарван до Бурен край, с призовка лорд Рогар Баратеон да се върне в града.
Пристигането на кралското писмо довело до разногласие между лорд Рогар и братята му. Сир Борис, често смятан за най-избухливия и войнствен от Баратеоните, в този случай се оказал най-спокойният.