— Момчето ще ти вземе главата, ако направиш каквото иска — казал той. — Иди на Вала. Нощният страж ще те вземе.
Гарон и Ронал, по-младите братя, настоявали за неподчинение. Бурен край бил един от най-здравите замъци във владението. Ако Джеерис смятал да му вземе главата, да дойде и да я вземе, казали те. Лорд Рогар само се изсмял на това.
— Здрав ли? — рекъл той. — Харънхъл беше здрав. Не. Ще отида първо да видя Джеерис и да се обясня. Мога да облека черното след това, ако избера, той няма да ми откаже това.
На другата сутрин се отправил за Кралски чертог, придружен само от шестима от най-старите си рицари, мъже, които го познавали от детството му.
Кралят го приел седнал на Железния трон, с короната на главата. Лордовете от съвета му присъствали, а сир Джофри Догет и сир Лорънс Рокстън от Кралската гвардия стояли в подножието на трона, с белите си наметала и емайлирана броня. Иначе тронната зала била празна. Стъпките на лорд Рогар отеквали, докато минавал по дългата пътека от вратата на тронната зала до трона, съобщава ни Великият майстер Бенифер. „Гордостта на негово благородие беше добре позната на краля — написал е той. — Негова милост нямаше никакво желание да го наранява още повече, като го принуди да се унизи пред целия двор.“
Но той се унизил, и още как. Лордът на Бурен край паднал на коляно, свел глава и положил меча си в подножието на трона.
— Ваша милост — започнал той, — тук съм, както заповядахте. Направете с мен каквото благоволите. Моля само да пощадите моите братя и дома Баратеон. Всичко, което сторих, сторих го…
— … за доброто на владението, така, както го виждахте. — Джеерис вдигнал ръка, за да накара лорд Рогар да замълчи, преди да е успял да каже още нещо. — Зная какво направихте и какво казахте, и какво замисляхте. Вярвам ви, когато казвате, че не искахте да навредите лично на мен или на моята кралица… и не грешите, от мен би станало великолепен майстер. Но се надявам да стана още по-добър крал. Някои твърдят, че сега ние сме врагове. По-скоро съм склонен да мисля, че сме приятели, които са били в разногласие. Когато майка ми дойде при вас да потърси убежище, вие ни приехте, при голям риск за себе си. Можехте лесно да заповядате да ни щракнат прангите и да направите от нас подарък за чичо ми. Вместо това вие заклехте своя меч на мен и свикахте знамената си. Не съм забравил.
— Думите са вятър — продължил Джеерис. — Ваше благородие… мой скъпи приятелю… говорехте за измяна, но не извършихте такава. Поискахте да развалите брака ми, но не можахте да го направите. Предложихте да бъде поставена принцеса Ерея на Железния трон на мое място, но ето, че седя тук. Изпратихте брат си да вземе племенничката ми Рела от нейния метох, вярно… но с каква цел? Може би просто желаехте да я имате за храненичка, след като нямате свои деца.
— Изменническите действия заслужават наказание — строго казал кралят. — Глупавите думи са друг въпрос. Ако наистина желаете да отидете на Вала, няма да ви спра. Нощният страж се нуждае от мъже, силни като вас. Но по-скоро бих предпочел да останете тук, на служба при мен. Нямаше да седя на този трон, ако не бяхте вие, и цялото владение знае това. И все още имам нужда от вас. Владението се нуждае от вас. Когато Дракона умря и моят баща си постави короната, той беше тормозен от всички страни от кандидат-крале и бунтовни лордове. Същото би могло да сполети мен, и по същата причина… да изпитат моята решимост, волята ми, силата ми. Майка ми вярва, че набожните хора из цялото владение ще се вдигнат срещу мен, когато се научи за брака ми. Може би е така. За да посрещна тези изпитания, нуждая се от добри мъже около себе си, воини, готови да се бият за мен, да умрат за мен… и за моята кралица, ако се наложи. Такъв мъж ли сте?
Лорд Рогар, поразен от думите на краля, вдигнал глава и казал:
— Да, ваша милост. — С хриплив от чувство глас.
— Тогава ви опрощавам прегрешенията — казал крал Джеерис, — но ще има определени условия. — Гласът му бил строг, докато ги изброявал. — Никога няма да изговаряте друга дума срещу мен или моята кралица. От този ден насетне ще бъдете най-гръмкият защитник и няма да търпите нито дума, изречена срещу нея във ваше присъствие. Освен това не мога и няма да търпя моята майка да не бъде почитана. Тя ще се върне с вас в Бурен край, където ще живеете отново като съпруг и съпруга. В дума и в дело, ще показвате към нея само почит и уважение. Можете ли да съблюдавате тези условия?
— С радост — отвърнал лорд Рогар. — Може ли да попитам… а Орин?
Това накарало краля да помисли.
— Ще заповядам на лорд Хайтауър да освободи вашия брат сир Орин и хората му, които отидоха с него в Староград — заявил Джеерис, — но не мога да позволя да останат ненаказани. Валът е завинаги, тъй че вместо това ще ги осъдя на десет години изгнание. Могат да продадат мечовете си в Спорните земи или да отплават до Карт, където да подирят щастието си, за мен е все едно… ако оцелеят и не извършат други престъпления, след десетгодишен срок могат да се върнат у дома. Съгласни ли сме?