Заради всички тези причини Джеерис вярвал, че владението ще приеме брака му… но не бил човек, който да се доверява на шанса.
— Думите са вятър — казал той на съвета си, — но вятърът може да разпали пожар. Баща ми и чичо ми се бореха с думите със стомана и пламък. Ние ще се борим с думите с думи и ще потушаваме пожарите преди да започнат. — И като казал това, Негова милост изпратил не рицари и войска, а проповедници. — Разказвайте на всеки, когото срещнете, за добротата на Алисан, за милия ѝ и милостив нрав, и за обичта ѝ към всички хора на кралството ни, велики и дребни — възложил им кралят.
Седмина тръгнали по негова повеля: трима мъже и четири жени. Наместо с мечове и брадви били въоръжени със своя ум, своя кураж и своя език. Много истории щели да се разправят за техните странствания и преживелиците им щели да станат легенди (които се разраствали с времето, както става с легендите). Само една личност от тези оратори била позната на простите хора на кралството, когато потеглили; не коя да е, а самата кралица Елинор, Черната невяста, която намерила Мегор мъртъв на Железния трон. Облечена в царствените си одежди, които ставали все по-опърпани и дрипави от ден на ден, Елинор от дома Костейн щяла да пропътува Предела и да носи красноречиво свидетелство за злината на покойния ѝ крал и добротата на неговите наследници. В по-късни години, след като се отказала от всякакви претенции за знатно потекло, тя щяла да стане слуга на Вярата, да се издигне и да стане Майка Елинор в големия метох в Ланиспорт.
Имената на другите шестима, които тръгнали да говорят за Джеерис, щели с времето да станат почти толкова прочути, колкото името на кралицата. Двама били млади септони: хитроумният септон Балдрик и ученият септон Роло; третият бил пламенният стар септон Алфин, който бил изгубил краката си преди години и го носели навсякъде в носилка. Жените, които избрал младият крал, били не по-малко необикновени. Септа Юзабел била спечелена от кралица Алисан, докато служела при нея на Драконов камък. Дребничката септа Виоланте била прочута с уменията си като лечителка. Навсякъде, където отидела, казват, правела чудеса. От Долината дошла Майка Марис, обучавала поколения осиротели момичета в метох на един остров в залива на Града на гларуса.
В пътуванията си из цялото кралство Седемте оратори говорели за кралица Алисан, за нейната благочестивост, за щедростта ѝ и любовта ѝ към краля, нейния брат… но за онези септони, просещи братя и набожни рицари и лордове, които ги предизвиквали, цитирайки пасажи от „Седемлъчата звезда“ или проповеди на предишни Върховни септони, имали готов отговор, който лично Джеерис изобретил в Кралски чертог с вещата помощ на септон Освик и (особено) на септон Барт. В по-късни времена Цитаделата, както и Звездната септа, щели да го нарекат Доктрината на ексцепционизма.
Основният ѝ принцип бил прост. Вярата в Седемте се породила в хълмовете на Стар Андалос и се прехвърлила през Тясното море с андалите. Законите на Седемте, изложени в свещения текст и разяснявани от септите и септоните, подчинени на Отеца на Верните, постановявали, че брат не може да ляга със сестра, нито баща с дъщеря, нито майка със син, че плодовете на такива съюзи са изчадия, омразни в очите на боговете. Всичко това ексцепционистите потвърждавали, но със следната уговорка: Таргариените са различни. Техните корени не били в Андалос, а в Стара Валирия, където властвали различни закони и традиции. Човек трябвало само да ги погледне, за да разбере, че те не са като другите хора; очите им, косата им, самата им осанка, всичко това прогласяло различието им. И те летели на дракони. На тях единствено от всички хора била дадена силата да опитомяват тези страховити зверове, след като Ориста сполетяла Валирия.
— Един бог ни е създал всички, андали, валириани и Първи хора — прогласял септон Алфин от носилката си, — ала не ни е създал всички еднакви. Той е създал лъва и зубъра също тъй, два благородни звяра, но определени дарби е дал на единия и не на другия, и лъвът не може да живее като зубър, нито зубърът като лъв. За вас да спите със сестра си би било тежък грях, сир… но вие не сте кръвта на дракона, нито пък аз. Това, което правят те, е което са правили винаги, и не ни е дадено нам да ги съдим.