Алисан Таргариен имала щастливи спомени от детството си преди чичо ѝ Мегор да заграби короната. При царуването на баща ѝ, Енис, майка ѝ, кралица Алиса, превърнала кралския двор във великолепно място, изпълнено с песни, зрелища и красота. Музиканти, пантомимисти и бардове се надпреварвали за нейната благосклонност и тази на краля. Вина от Арбор се леели като вода на пировете им, залите и дворовете на Драконов камък кънтели от смях и дворцовите дами сияели, обсипани с перли и диаманти. Дворът на Мегор бил мрачно, тъмно място, а регентството не предложило голяма промяна, защото спомените за времето на крал Енис били болезнени за вдовицата му, докато лорд Рогар бил с войнствен нрав и веднъж заявил, че пантомимистите са по-безполезни и от маймуните, защото „и едните, и другите подскачат, премятат се, лудуват и врещят, но ако човек е достатъчно гладен, може да изяде и маймуна“.
Кралица Алисан обаче си спомняла с обич за краткотрайния блясък на двора на баща ѝ и си поставила за цел да накара Червената цитадела да блесне както никога преди, купувайки стенни пана и килими от Свободните градове и поръчвайки стенописи, статуи и мозайки, за да разкрасят залите и покоите на замъка. По нейна заповед мъже от Градската стража претършували Квартала на бълхите, докато намерят Том Дрънкалото, чиито насмешливи песни веселили и крал, и простолюдие през Войната за Белите плащове. Алисан го направила дворцов певец, първия от многото, които щели да държат този пост през следващите десетилетия. Довела арфистка от Староград, трупа пантомимисти от Браавос, танцьори от Лис и дала на Червената цитадела първия ѝ шут, дебелак, наречен Добрата стопанка, който се обличал като жена и никога не го виждали без дървените му „деца“ — две хитроумно изваяни кукли, които казвали скверни, стъписващи неща.
Всичко това радвало крал Джеерис, но нищо не го зарадвало и наполовина толкова много, колкото дара, който кралица Алисан му поднесла няколко месеца по-късно, когато му казала, че е с дете.
Раждане, смърт и измяна
(Крал Джеерис I)
Джеерис I Таргариен щял да се окаже един от най-неуморните крале, седели някога на Железния трон. Прочути са думите на Егон Завоевателя, че простолюдието има нужда да вижда своите крале и кралици от време на време, за да може да изложи скърбите и оплакванията си пред тях.
— Възнамерявам да ме видят — заявил Джеерис, когато оповестил първата си кралска обиколка в края на 51 г. СЗ. Много още такива имало през следващите десетилетия. През дългото си управление Джеерис щял да прекарва повече дни и нощи, гостувайки на един или друг лорд или давайки аудиенция в някое пазарно градче или село, отколкото на Драконов камък в Червената цитадела взети заедно. И най-често Алисан била с него, сребристият ѝ дракон се реел до неговия огромен звяр от лъскав бронз.
Егон Завоевателя имал навика да взима до хиляда рицари, войници, коняри, готвачи и други слуги със себе си по пътя. Макар и несъмнено величествена гледка, такива процесии създавали много затруднения за лордовете, удостоени с кралски визити. Толкова много хора било трудно да се подслонят и нахранят, а ако кралят пожелаел да излезе на лов, околните гори щели да бъдат опустошени. Дори най-богатият лорд често се оказвал обеднял след като кралят си тръгне: виното в избите му изпито до капка, килерите му опразнени и половината слугини с копелета в коремите.
Джеерис решил да прави нещата другояче. Не повече от сто души щели да го придружават на всеки обход: двайсет рицари, останалото войници и слуги.
— Не ми трябва да се обграждам с мечове, след като яздя Вермитор — казал той.
По-малкият брой също така му давал възможност да посети по-дребни лордове, чиито замъци никога не били достатъчно големи, за да приютят Егон. Намерението му било да види и да бъде видян на повече места, но да отсяда на всяко за по-кратко, тъй че никога да не се оказва нежелан гост.
Първият кралски обход трябвало да е скромен — щял да започне със земите на Короната северно от Кралски чертог и да продължи само до Долината на Арин. Джеерис поискал Алисан да е с него, но тъй като Нейна милост била с дете, бил притеснен да не би пътуванията им да са твърде натоварващи. Започнали със Стоукуорт и Росби, след това продължили на север покрай брега на Дъскъндейл. Там, докато кралят разглеждал корабостроителниците на лорд Дарклин и се наслаждавал на следобеден риболов, кралицата провела първото си дворцово заседание на жените, което щяло да стане важна част от всеки бъдещ кралски обход. Само жени и момичета били добре дошли на тези аудиенции; знатни или простосмъртни, те били окуражавани да говорят и да споделят своите страхове, грижи и надежди с младата кралица.