Пътуването продължило без произшествия, докато кралят и кралицата стигнали до Девиче езеро, където щели да гостуват на лорд и лейди Мутън за две седмици, преди да отплават през Рачешкия залив до Викенден, Града на гларуса и Долината. Градът Девиче езеро бил много прочут със сладководното си езеро, където според легендата Флориан Глупака за първи път зърнал Джонквил да се къпе, през Героичния век. Като хиляди други жени преди нея, кралица Алисан пожелала да се изкъпе в езерото на Джонквил, за чиито води разправяли, че имали удивителни лечебни свойства. Владетелите на Девиче езеро били издигнали голяма каменна баня около езерцето преди много столетия и я предали на орден святи сестри. Мъже не се допускали в баните, тъй че когато кралицата се потопила в свещените води, я придружавали само придворни дами, слугини и септи (Едит и Лира, които служели редом до септа Юзабел като послушнички, наскоро били положили клетвите си да станат септи, посветени във Вярата и предани на кралицата).
Добротата на малката кралица, мълчанието на Звездната септа и проповедите на Седмината оратори били спечелили повечето Вярващи за Джеерис и неговата Алисан… но винаги има някои, които няма да се трогнат, и между сестрите, които се грижели за езерото на Джонквил, имало три такива жени, чиито сърца били вкоравени от омраза. Казвали си една на друга, че свещените им води щели да бъдат омърсени завинаги, ако се позволи на кралицата да се окъпе в тях, докато носи „изчадието“ на краля в корема си. Кралица Алисан тъкмо смъкнала дрехите си, когато те се нахвърлили върху нея с ками, които били скрили под халатите си.
За щастие нападателките не били воини и не взели предвид куража на спътничките на кралицата. Голи и уязвими, Мъдрите жени не се поколебали, а застанали между нападателките и своята господарка. Септа Едит била посечена през лицето, Пруденс Селтигар промушена в рамото, а Розамунд Бол прободена с кама в корема и след три дни починала от раната, но нито едно от убийствените оръжия не докоснало кралицата. Виковете и писъците довели защитниците на Алисан на бегом, защото сир Джофри Догет и сир Джайлс Мориген пазели на входа на банята, без и да помислят, че опасността дебне вътре.
Кралските гвардейци бързо се справили с нападателките, като убили двете на място, а третата запазили жива за разпит. Пред инквизиторите тя разкрила, че други шест от ордена им помогнали да замислят нападението, макар и да нямали куража да извадят оръжие. Лорд Мутън обесил виновните и можело да обеси и невинните също тъй, ако не била намесата на кралица Алисан.
Джеерис се разгневил. Визитата им в Долината била отложена; наместо това се върнали на безопасно в Твърдината на Мегор. Кралица Алисан щяла да остане вътре, докато детето ѝ се роди, но преживяното я разтърсило и я накарало да се замисли.
— Имам нужда от свой личен защитник — казала тя на Негова милост. — Твоите седем са верни и доблестни мъже, но са мъже, а има места, където мъже не може да ходят.
Кралят, разбира се, се съгласил. Същата нощ за Дъскъндейл отлетял гарван, със заповед новият лорд Дарклин да изпрати в двора своята незаконна сестра, Джонквил Дарки, която възбудила простолюдието през Войната за Белите плащове като загадъчния рицар, известен като Змията в алено. Все още в алено, тя пристигнала в Кралски чертог няколко дни по-късно и с радост приела назначението си като личен заклет щит на кралицата. След време щяла да стане известна из владението като Алената сянка, толкова плътно пазела господарката си.
Скоро след като Джеерис и Алисан се върнали от Девиче езеро и кралицата се задържала в спалнята си, от Бурен край дошла крайно удивителна и неочаквана новина. Кралица Алиса била с дете. На четирийсет и четири годишна възраст, за Вдовстващата кралица се смятало, че отдавна е прехвърлила годините за раждане, тъй че бременността ѝ била приета като чудо. В Староград Върховният септон обявил, че било благословия от боговете, „дар от Майката Горе към майка, която е изстрадала много и храбро“.
Наред с радостта имало и загриженост. Алиса не била толкова силна като някога: времето ѝ като кралица регент взело своята дан, а вторият ѝ брак не ѝ донесъл щастието, за което се надявала преди години. Перспективата за дете обаче стоплила сърцето на лорд Рогар и той зарязал гнева и се разкаял за предишната си невярност, за да остане до съпругата си. Самата Алиса била уплашена, спомняйки си за последното бебе, което родила на крал Енис, момиченцето Вела, което умряло в люлката.