Това, че лорд Рего Драз бил способен управител на хазната, дори враговете му не можели да отрекат, но предизвикателството да се плаща за довършването на Драконовата яма и преустройството на Кралски чертог напрегнало дори неговите дарби. Само таксите на коприна и подправки не можели да отговорят на нуждите, тъй че лорд Рего с неохота наложил нова повинност: портален налог, изискван от всеки влизащ или напускащ града, събиран от пазачите на градските порти. Наложени били допълнителни такси за коне, мулета, магарета и волове, а най-тежко се облагали фургони и коли. Предвид оживения ежедневен трафик към и от Кралски чертог порталният налог се оказал много доходен, носел повече от достатъчно пари, за да се отговори на нуждата… но на значителна цена за самия Рего Драз, недоволството срещу когото нараснало десетократно.
Дългото лято, обилните реколти и мирът и благоденствието у дома, както и навън, помогнали да се притъпи острието на това недоволство обаче, а към края на годината кралица Алисан поднесла на краля великолепна новина. Нейна милост отново била с дете. Този път, заклела се тя, никакви врагове нямало да се доближат до нея. Вече били съставени и обявени планове за втора кралска обиколка, преди състоянието на кралицата да стане известно. Въпреки че Джеерис веднага решил да остане до съпругата си, докато бебето се роди, Алисан не дала и дума да се изрече. Трябвало да отиде, настояла тя.
И така направил. Идването на новата година видяло краля отново да полита в небето на Вермитор, този път за речните земи. Обиколката му започнала с престой в Харънхъл като гост на новия му лорд, деветгодишния Мегор Тауърс. Оттам той и свитата му продължили към Речен пад, Жълъдов замък, Розова девица, Атранта и Каменна септа. По молба на кралицата лейди Дженис Темпълтън пътувала с краля, за да проведе женски съвети в Речен пад и Каменна септа вместо нея. Алисан останала в Червената цитадела, ръководела заседанията на съвета в отсъствието на краля и давала аудиенции на обшит с мъхеста кожа стол в подножието на Железния трон.
Докато Нейна милост наедрявала с детето, отвъд залива Черна вода до Канала друга жена родила друго дете, чието раждане, макар и по-малко забелязано, щяло след време да се окаже от голяма важност за земите на Вестерос и моретата отвъд него. На остров Дрифтмарк най-големият син на Демън Веларион станал за първи път баща — лейди съпругата му му поднесла едно чаровно здраво момче. Бебето било наречено Корлис на негов прадядо, който служил достойно като лорд-командир на първата Кралска гвардия, но след години народът на Вестерос щял да знае по-добре този нов Корлис като Морската змия.
После дошло детето на кралицата. Отнесли я на родилното ложе през седмата луна на 53 г. СЗ и този път родила силно и здраво дете, момиче, което нарекла Денерис. Кралят бил в Каменна септа, когато новината стигнала до него. Яхнал Вермитор и веднага отлетял за Кралски чертог. Макар Джеерис да се надявал за син, който да го наследи на Железния трон, ясно било, че обикнал безумно дъщеря си от първия миг, в който я взел в прегръдката си. Владението също се възрадвало на малката принцеса… навсякъде, освен на Драконов камък.
Ерея Таргариен, дъщерята на Егон Некоронования и сестра му Рена, била на единайсет години и наследничка на Железния трон, откакто се помнела (освен трите дни от раждането на принц Егон до смъртта му). Волево, с дързък език, буйно момиче, Ерея се радвала на вниманието, съпътстващо една предполагаема бъдеща кралица, и не останала доволна, когато разбрала, че е изместена от новородената принцеса.
Майка ѝ, кралица Рена, вероятно е споделяла тези чувства, но си е държала езика и не е изрекла нито дума за това дори пред най-близките си довереници. По това време е имала достатъчно неприятности в собствения си дом, защото настъпил разрив между нея и любимата ѝ Елиса Фарман. Лишена от каквато и да било част от приходите на Светлия остров от брат си лорд Франклин, Елиса помолила Вдовстващата кралица за злато, за да построи нов кораб в корабостроителниците на Дрифтмарк, голям, бърз съд, предназначен да плава по Морето на залеза. Рена ѝ отказала.