„Не бих могла да понеса да ме оставиш“ — казала тя, но лейди Елиса чула само „Не“.
Знаейки историята, можем да погледнем назад и да видим, че всички предзнаменования са били налице, злокобни признаци за предстоящи трудни дни, но дори архимайстерите на Конклава не видели нищо такова в разсъжденията си за изтичащата година. Никой от тях не осъзнал, че предстоящата година щяла да бъде една от най-мрачните в дългото царуване на Джеерис I Таргариен, година толкова белязана от смърт, разделение и бедствие, че майстерите, както и простолюдието, щели да я нарекат Годината на Странника.
Първата смърт през 54 г. СЗ дошла няколко дни след празненствата, белязали настъпването на новата година, когато септон Освик издъхнал в съня си. Бил стар и отпадал в последно време, но при все това кончината хвърлила скръбен покров над двора. Във време, когато кралицата регент, Ръката на краля и Вярата се противопоставили на брака на Джеерис и Алисан, Освик се съгласил да изпълни ритуалите за тях и куражът му не бил забравен. По нареждане на краля останките му били погребани на Драконов камък, където служил толкова дълго и вярно.
Червената цитадела все още била в траур, когато паднал следващият удар, макар че за момента изглеждало повод за радост. Гарван от Бурен край донесъл изумително съобщение: кралица Алиса отново била с дете, на възраст четирийсет и шест години. „Второ чудо“, обявил Великият майстер Бенифер, когато съобщил новината на краля. Септон Барт, който поел задълженията на Освик след смъртта му, бил по-скептичен. Нейна милост така и не се била съвзела напълно след раждането на сина ѝ Боремунд, предупредил той; съмнявал се дали тя все още има достатъчно сила да износи още едно дете. Рогар Баратеон обаче бил въодушевен от перспективата за друг син и не предвиждал никакви трудности. Жена му родила седем деца, настоявал той. Защо не и осмо?
На Драконов камък възниквали проблеми от друго естество. Лейди Елиса Фарман не можела да търпи повече живота на острова. Чувала как морето я зове и казала на кралица Рена, че било време да се сбогуват. Несклонна да издава чувствата си, Кралицата в Изтока приела новината с каменно лице.
— Помолих те да останеш — рекла тя. — Няма да прося. Ако ще вървиш, върви.
Принцеса Ерея нямала задръжките на майка си. Когато лейди Елиса дошла да се сбогува с нея, принцесата заплакала и се вкопчила в крака ѝ, умолявайки я да остане, или ако не — да я вземе със себе си.
— Искам да съм с теб — казала Ерея. — Искам да плавам по моретата и да имам приключения.
Лейди Елиса също отронила сълза, както ни казват, но избутала нежно принцесата и ѝ казала:
— Не, дете. Твоето място е тук.
Елиса Фарман потеглила за Дрифтмарк на следващата сутрин. Оттам взела кораб през Тясното море до Пентос. След това поела по суша до Браавос, чиито корабостроителници били прочути надалече, но Рена Таргариен и принцеса Ерея нямали представа за крайната ѝ цел. Кралицата вярвала, че не е отишла по-далече от Дрифтмарк. Лейди Елиса обаче имала сериозна причина да търси по-голямо разстояние между нея и кралицата. Две седмици след заминаването ѝ сир Мерел Бълок, все още командир на гарнизона на замъка, довел пред Рена трима уплашени ратаи и пазача на драконовия двор. Три драконови яйца липсвали и не били намерени след дни търсене. След като разпитал подробно всеки мъж, имал достъп до драконите, сир Мерел се убедил, че лейди Елиса е заминала с тях.
Дори тази измяна от жена, която обичала, да е наранила Рена Таргариен, тя го е скрила добре, но не е могла да прикрие гнева си. Заповядала на сир Мерел да разпита ратаите и конярите по-сурово. След като разпитът се оказал безплоден, тя го освободила от длъжността и го прогонила от Драконов камък заедно със сина му сир Алин и десетина други мъже, които ѝ се сторили подозрителни. Стигнала дори дотам да повика съпруга си, Андроу Фарман, и да поиска да разбере дали той не е бил съучастник в престъплението на сестра му. Отрицанията му само я разярили още повече и виковете им можело да се чуят из коридорите на Драконов камък. Пратила хора до Дрифтмарк, но научила само, че лейди Елиса е отплавала за Пентос. Пратила хора до Пентос, но там дирята изстинала.
Едва тогава Рена Таргариен яхнала Сънеплам и отлетяла до Червената цитадела, за да уведоми брат си за случилото се.
— Елиса не обичаше дракони — казала тя на краля. — Злато искаше, злато да построи кораб. Ще продаде яйцата. А те струват…
— … флота кораби. — Джеерис приел сестра си в солария, в присъствието само на Великия майстер Бенифер, за да е свидетел на разговора. — Ако тези яйца се излюпят, ще има друг господар на дракони в света, не от нашия дом.