— Може да не се излюпят — казал Бенифер. — Не и далече от Драконов камък. Горещината… знайно е, някои драконови яйца просто стават на камък.
— Тогава някой търговец на подправки в Пентос ще се окаже собственик на три много скъпи камъка — казал Джеерис. — Иначе… раждането на три млади дракона не е нещо, което може лесно да се запази в тайна. Който ги има, ще поиска да се похвали. Трябва да имаме очи и уши в Пентос, Тирош, Мир, всички Свободни градове. Предложете награди за всяка дума за дракони.
— Какво смяташ да направиш? — попитала го сестра му Рена.
— Каквото трябва. Каквото ти трябва да направиш. Не мисли да си измиваш ръцете с това, мила сестро. Поиска Драконов камък и аз ти го дадох, а ти вкара тази жена там. Тази крадла.
Дългото царуване на Джеерис било мирно, в по-голямата си част; войните, които водил, били малко и кратки. Но нека никой да не бърка Джеерис с баща му Енис. Нищо слабо нямало у него, нищо нерешително, както се уверили сестра му Рена и Великият майстер Бенифер, когато кралят продължил с думите:
— Ако драконите се появят, където и да било от тук до Юай Тай, ще настоим за връщането им. Те са откраднати от нас, те са наши по право. Ако това искане бъде отказано, тогава трябва на всяка цена да идем и да ги вземем. Да ги върнем, ако можем, да ги убием — ако не. Никакви новоизлюпени не могат да се надяват да застанат срещу Вермитор и Сънеплам.
— А Среброкрил? — попитала Рена. — Сестра ни…
— … не участва в това. Няма да я изложа на риск.
Тогава Кралицата в Изтока се усмихнала.
— Тя е Ренис, а аз съм Висения. Никога не съм мислила другояче.
Великият майстер Бенифер рекъл:
— Говорите за водене на война отвъд Тясното море, ваша милост. Цената…
— … трябва да бъде понесена. Няма да позволя Валирия да се вдигне отново. Представете си какво биха направили триарсите на Волантис с дракони. Да се молим никога да не се стигне до това. — С това Негова милост приключил аудиенцията, като предупредил другите да не говорят за липсващите яйца. — Никой не бива да знае за това освен ние тримата.
Но било твърде късно за такива предпазни мерки. На Драконов камък всички знаели за кражбата, дори рибарите в селцето. А рибарите, както е известно, плават до други острови и така мълвата се разпространила. Бенифер, действайки посредством пентошкия управител на хазната, който имал агенти във всяко пристанище, достигнал отвъд Тясното море, както кралят разпоредил… „плащайки добри пари на лоши хора“ (по израза на Рего Драз) за всяка новина за драконови яйца, дракони или Елиса Фарман. Малка орда клюкари, осведомители, ласкатели и куртизанки произвела стотици донесения, двайсетина от които се оказали ценни за Железния трон по други причини… но всеки слух за драконови яйца се оказвал негоден.
Сега знаем, че лейди Елиса поела към Браавос след Пентос, макар и не преди да си промени името. Тъй като била прогонена от Светлия остров и лишена от наследствени права от брат си лорд Франклин, тя приела по свой избор име, подобаващо за копеле, като се нарекла Алис Западен хълм. Под това име си уредила аудиенция с Морския лорд на Браавос. Менажерията на Морския лорд била прочута нашир и длъж и той с радост купил драконовите яйца. Златото, което получила в замяна, тя поверила на Желязната банка и с него финансирала построяването на „Слънцегон“, кораба, за който мечтаела от толкова години.
Но по това време нищо от това не се знаело на Вестерос, а много скоро крал Джеерис имал нова грижа. В Звездната септа на Староград Върховният септон рухнал, докато изкачвал стълбището до спалнята си. Умрял още преди да се изтърколи долу. Из цялото владение камбаните на всяка септа запели скръбна песен. Отецът на Верните отишъл да се събере със Седемте.
Кралят обаче нямал време за молитва или скръб. Скоро след като Негова святост бил погребан, Най-верните щели да се съберат в Звездната септа да изберат неговия наследник, а Джеерис знаел, че мирът на кралството зависи от това новият да продължи политиката на предшественика си. Кралят имал свой кандидат за кристалната корона: септон Барт, дошъл да надзирава библиотеката на Червената цитадела, но превърнал се в един от най-доверените му съветници. Половин нощ му трябвало на самия Барт, за да убеди Негова милост колко глупав бил изборът му: той бил твърде млад, твърде малко известен, твърде неортодоксален в мненията си, дори не бил един от Най-верните. Нямало надежда да бъде избран. Друг кандидат им трябвал, някой по-приемлив за братята на Вярата.
Кралят и лордовете в съвета били съгласни по едно обаче: трябвало да направят всичко възможно да не бъде избран септон Матеус. Службата му в Кралски чертог оставила привкус на недоверие зад себе си, а Джеерис не можел нито да прости, нито да забрави думите му при портите на Драконов камък.