Рего Драз подхвърлил, че няколко добре подмушнати подкупа биха могли да доведат до желания резултат.
— Пръснете достатъчно злато между тези Най-верни и те ще изберат дори мен — пошегувал се той, — макар че не бих поискал тази работа.
Демън Веларион и Карл Корбрей настояли да се покаже сила, макар че лорд Демън поискал да изпрати флотата си, докато лорд Карл предложил да поведе армия. Албин Масей, изгърбеният управител на законите, се зачудил дали септон Матеус не би могло да го сполети същата съдба като Върховния септон, създал толкова неприятности за Енис и Мегор — внезапна загадъчна смърт. Септон Барт, Великият майстер Бенифер и кралица Алисан били ужасени от всички тези предложения, а кралят ги отхвърлил тутакси. Той и кралицата щели да заминат за Староград веднага, решил той. Негова висша святост бил предан слуга на боговете и верен приятел на Железния трон и било напълно редно да са там и да видят полагането му за вечен покой.
Единственият начин да стигнат навреме в Староград бил с дракон.
Всички лордове на съвета, дори септон Барт, били притеснени от мисълта, че кралят и кралицата ще са сами в Староград.
— Все още има между братята от ония, които не обичат ваша милост — изтъкнал Барт. Лорд Демън се съгласил и напомнил на Джеерис какво сполетяло кралицата при Девиче езеро. Когато кралят настоял, че ще има защитата на Хайтауър, всички се спогледали притеснено.
— Лорд Донел е интригант и муден — казал Манфрид Редвин. — Не му вярвам. Вие също не би трябвало да му се доверявате. Той прави каквото смята за най-добро за себе си, дома си и Староград и не дава пет пари за никой и нищо друго. Нито дори за краля си.
— Тогава трябва да го убедя, че това, което е най-добро за неговия крал, е най-добро за самия него, за дома му и за Староград — казал Джеерис. — Вярвам, че мога да направя това.
Така приключил дискусията и се разпоредил да изкарат драконите.
Дори за един дракон полетът от Кралски чертог до Староград е дълъг. Кралят и кралицата спирали два пъти по пътя, веднъж при Горчив мост и веднъж в Планинския рай, за да отдъхнат през нощта и да се посъветват с лордовете си. Лордовете на съвета настояли да вземат със себе си поне някаква защита. Сир Джофри Догет летял с Алисан, а Алената сянка, Джонквил Дарки, с Джеерис, за да се балансира тежестта, носена от всеки дракон.
Неочакваното пристигане на Вермитор и Среброкрил в Староград накарало хиляди по улиците да замръзнат по местата си и да сочат зяпнали. Никакво предизвестие нямало и мнозина в града се уплашили какво ли може да предвещава това… а може би никой повече от септон Матеус, който пребледнял, щом му казали. Джеерис кацнал с Вермитор на широкия мраморен площад пред Звездната септа, но кралицата била тази, която накарала града да ахне, когато Среброкрил кацнала на върха на самата Висока кула и плясъкът на крилете ѝ изгасил пламъците на прочутия ѝ фар.
Макар погребалните ритуали в памет на Върховния септон да били привидната причина за визитата им, когато кралят и кралицата пристигнали, Негова висша святост вече бил погребан в криптите под Звездната септа. Джеерис все пак произнесъл хвалебственото си слово, обръщайки се към огромна тълпа септони, майстери и простолюдие на площада. В края на словото обявил, че той и кралицата ще останат в Староград, докато бъде избран новият Върховен септон, „за да можем да помолим за благословията му“. Както написал след това архимайстер Гудвин: „Простолюдието викаше възторжено, майстерите кимаха мъдро, а септоните се споглеждаха и си мислеха за дракони“.
По време на престоя си в Староград Джеерис и Алисан спали в личните покои на Донел на върха на Високата кула, с целия Староград проснат долу пред очите им. Не знаем със сигурност какви думи са разменили с домакина си, защото беседите им станали зад затворени врати, без присъствието дори на майстер. Години по-късно обаче крал Джеерис разказал на септон Барт всичко, което се случило, а Барт съставил резюме, за да се съхрани за историята.
Хайтауър от Староград били древна фамилия, могъща, богата, горда… и голяма. Стар техен обичай било най-младите синове, братя, братовчеди и копелета да се отдават на служба на Вярата, където мнозина са се издигали високо през столетията. Лорд Донел Хайтауър имал по-малък брат, двама племенници и шестима братовчеди, служещи на Седемте през 54 г. СЗ; братът, един племенник и двама братовчеди носели сребротъканите одежди на Най-верните. Желанието на лорд Донел било един от тях да стане Върховен септон.