За кралица Алисан последният се оказал особено приятен. Макар замъкът да бил малък и скромен в сравнение с големите замъци на кралството, лорд Дондарион бил великолепен домакин, а синът му Саймън било толкова добър свирач на лира, колкото и в рицарски турнир, и забавлявал нощем царската двойка с тъжни песни за злочеста любов и падането на крале. Толкова завладяна била кралицата от него, че групата се задържала в Черен замък по-дълго, отколкото възнамерявали. Все още били там, когато до тях от Бурен край стигнал гарван с ужасна новина. Майка им, кралица Алиса, била на ръба на смъртта.
За пореден път Вермитор и Среброкрил се понесли в небесата, за да отнесат колкото може по-скоро краля и кралицата до майка им. Останалите от кралската свита щели да ги последват по суша през Каменен шлем, Вранско гнездо и Грифоново гнездо под командването на сир Джайлс Мориген, лорд-командира на Кралската гвардия.
Голямото укрепление на Баратеон на Бурен край имало само една кула. Висока кръгла кула, издигната от Дъран Божията скръб през Века на героите, за да устоява на яростта на морския бог. На върха на тази кула, само под килията на майстера и гарванарника, Алисан и Джеерис намерили майка си спяща в легло, което воняло на урина, плувнала в пот и измършавяла като старица, освен издутия ѝ корем. Майстер, акушерка и три слугини се грижели за нея, кой от кой по-мрачни. Лорд Рогар седял пред вратата на стаята, пиян и отчаян. Когато кралят настоял да научи защо не е вътре с жена си, лордът на Бурен край изръмжал:
— Странника е в оная стая. Мога да го помириша.
Чаша вино, смесена със „сладък сън“, било единственото, позволяващо на кралица Алиса дори този кратък отдих, обяснил майстер Кирие; Алиса била в агония вече отпреди няколко часа.
— Ужасно пищи — добавила една от слугините. — Всяка хапка храна, която ѝ дадем, я повръща и има ужасна болка.
— Не ѝ е срокът — казала през сълзи кралица Алисан. — Още не.
— Не и до един лунен кръг — потвърдила акушерката. — Това не са родилни мъки, ваши благородия. Нещо я разкъсва отвътре. Бебето умира или скоро ще е мъртво. Майката е твърде стара, няма сила да избута, а бебето се е извъртяло… не е добре. Ще си идат до призори, и двамата. Ще ме простите.
Майстер Кирие не ѝ възразил. Млякото на мака щяло да облекчи болката на кралицата, рекъл той, и имал приготвена силна отвара… но можело да убие Нейна милост толкова лесно, колкото да ѝ помогне, а почти сигурно щяло да убие детето в нея. Когато Джеерис попитал какво би могло да се направи, майстерът казал:
— За кралицата ли? Нищо. Извън силите ми е да я спася. Има шанс, малък шанс, да мога да спася детето. За това би трябвало да отворя майка ви и да извадя детето от утробата ѝ. Бебето би могло да живее или не. Тя ще умре.
Думите му разплакали кралица Алисан. Кралят казал само:
— Тя е моя майка и кралица. — С твърд тон. Излязъл отново, вдигнал Рогар Баратеон на крака и го повлякъл в родилната стая, където наредил на майстера да повтори току-що казаното. — Но е ваша жена — напомнил крал Джеерис на лорд Рогар. — Вам се полага да го кажете.
Лорд Рогар, съобщава ни се, не могъл да понесе да погледне жена си. Нито могъл да намери думите, докато кралят не го хванал грубо за ръката и не го разтърсил.
— Спасете сина ми — казал Рогар на майстера.
После издърпал ръката си от ръката на краля и напуснал отново стаята. Майстер Кирие свел глава и наредил да му донесат ножовете.
В много от описанията, стигнали до нас, ни се съобщава, че кралица Алиса се пробудила от съня си преди майстерът да е започнал. Макар и раздирана от болка и ужасни конвулсии, тя заплакала от радост, като видяла децата си. Когато Алисан ѝ казала какво предстои да стане, Алиса дала съгласието си.
— Спасете бебето ми — прошепнала. — Ще ида да видя момчетата си отново. Старицата ще освети пътя ми.
Приятно е да се вярва, че това били последните думи на кралицата. За жалост други описания ни съобщават, че Нейна милост умряла, без да се събуди, когато майстер Кирие отворил корема ѝ. За едно всички са съгласни: Алисан държала ръката на майка си в своята, докато първият плач на бебето не изпълнил стаята.
Лорд Рогар не получил втория син, за който се молил. Детето било момиче, родено толкова мъничко и слабо, че акушерката и майстерът не вярвали, че ще оцелее. Но то изненадало и двамата и щяло с времето да изненада мнозина други. Дни по-късно, когато най-сетне се съвзел достатъчно, за да обмисли въпроса, Рогар Баратеон нарекъл дъщеря си Джослин.
Първо обаче негово благородие трябвало да се справи с едно по-спорно пристигане. Зазорявало се и тялото на кралица Алиса все още не било изстинало, когато Вермитор вдигнал тава, както лежал увит в съня си на двора, и надал рев, който събудил половината Бурен край. Надушил бил приближаването на друг дракон. Няколко мига по-късно Сънеплам се спуснала, сребърните ръбове святкали по гърба ѝ, докато светлосините ѝ криле биели на фона на червеното предутринно небе. Рена Таргариен дошла, за да се помири с майка си.