Съпругът на Нейна милост, макар и не толкова гласовит и открито предизвикателен, бил не по-малко ядосан. Когато в Драконов камък дошла вестта, че кралица Алиса отпада, Андроу заявил, че ще придружи жена си до Бурен край. Като неин съпруг, казал, мястото му било до Рена, да ѝ даде утеха. Кралицата обаче му отказала, и то грубо. Дълъг спор предшествал заминаването ѝ. Нейна милост я чули да казва: „Грешният Фарман избяга“.
Бракът ѝ, който никога не бил страстен, към 54 г. СЗ се превърнал във фарс. „И не забавен при това“, отбелязала лейди Алейн Ройс.
Андроу Фарман вече не бил юношата, за когото Рена се омъжила пет години по-рано на Светлия остров, когато бил на седемнайсет. Чаровният младок станал с подпухнало лице, заоблени рамене и отпусната плът. Другите мъже никога не гледали на него с добро око, той се оказвал забравен и пренебрегван от височайшите им домакини по време на странстванията на Рена в западните земи. На Драконов камък не било по-добре. Неговата съпруга била все още кралица, но никой не бъркал Андроу с крал, нито дори с консорт. Макар да седял до кралица Рена на храна, не споделял ложето ѝ. Честта била за нейните приятелки и фаворитки. Според клюките в двора кралицата му казвала, че било по-добре да спят отделно, за да няма нужда да се смущава, ако намери някоя хубава девица да му стопли леглото. Няма никакви показания, че изобщо го е правил.
Дните му били празни като нощите му. Макар да се бил родил на остров и сега да живеел на друг, Андроу не се занимавал нито с плаване, нито с плуване или с риболов. Провален скуайър, той не притежавал никакво умение с меч, нито брадва или с копие, тъй че докато мъжете от гарнизона на замъка тренирали всяка сутрин на двора, той оставал в леглото си. Мислейки, че може би е предразположен към четене, майстер Кълипер се опитал да го заинтригува със съкровищата на библиотеката на Драконов камък, дебелите томове и свитъците на стар валириански, които толкова очаровали крал Джеерис, но открил, че съпругът на кралицата не може да чете. Андроу яздел прилично добре и от време на време нареждал да му оседлаят кон, за да пообиколи в тръс из двора, но никога не излизал извън портите, за да проучи каменистите пътеки на Драконова планина или другата страна на острова, нито дори рибарското село и кейовете под замъка.
„Пие много — написал майстер Кълипер до Цитаделата, — и го знаят, че прекарва по цели дни в Залата на Рисуваната маса, мести боядисани дървени войничета по картата. Приятелките на кралица Рена често подхвърлят, че планира завоеванието на Вестерос. Не му се подиграват в лицето заради нея, но се кикотят зад гърба му. Рицарите и войниците изобщо не му обръщат внимание, а слугите му се подчиняват или не, както намерят за добре, без страх от недоволството му. Децата са най-жестоките, както често са децата, а никое не е толкова жестоко колкото принцеса Ерея. Тя веднъж изсипа нощно гърне на главата му, не защото е направил нещо, а защото бил сърдит на майка ѝ.“
Недоволството на Андроу Фарман на Драконов камък само се усилило след заминаването на сестра му. Лейди Елиса била най-близкият му приятел, може би единственият му приятел, отбелязал Кълипер, и въпреки пламенните му отрицания, за Рена се оказало трудно да приеме, че не е изиграл роля в случая с драконовите ѝ яйца. Когато кралицата изгонила сир Мерел Бълок, Андроу я помолил да го назначи за командир на гарнизона на замъка на мястото на Бълок. В този момент Нейна милост закусвала с четири от придворните си дами. Жените избухнали в смях при молбата му, а след малко кралицата също се изсмяла. Когато Рена отлетяла до Кралски чертог, за да уведоми крал Джеерис за кражбата, Андроу предложил да я придружи. Жена му отказала презрително.
— За какво? Какво би могъл да направиш, освен да паднеш от дракона?
Отказът на кралица Рена на желанието му да иде с нея до Бурен край бил само най-последният от дълъг низ унижения за Андроу Фарман. Когато Рена се върнала от смъртното ложе на майка си, отдавна му било минало всякакво желание да я утешава. Намусен и хладен, той седял мълчаливо на храна, а иначе отбягвал компанията на кралицата. И да била притеснена Рена Таргариен от мусенето му, не го издавала много. Намерила утешение в своите дами, в стари приятелки като Саманта Стоукуорт и Алейн Ройс, и по-нови като братовчедка ѝ Лиана Веларион, хубавата дъщеря на лорд Стонтън Касела и младата септа Мариам.
Какъвто и мир да ѝ помогнали те да намери, оказал се краткотраен. Есента дошла на Драконов камък, както и в останалия Вестерос, а с нея дошли студени ветрове от север и бури от юг забушували по Тясното море. Мрак се утаил над древната крепост, сумрачно място дори и лете; дори и драконите като че ли усещали влагата. И докато годината се точела, болест споходила Драконов камък.