Не било потящата болест, нито тресящата болест, нито сива люспа, заявил майстер Кълипер. Първият знак бил кърваво изпражнение, последвано от ужасен спазъм в червата. Имало много заболявания, които биха могли да са причината, казал той на кралицата. Коя от тях би могла да е виновна, така и не определил, защото самият Кълипер бил първият, който умрял, няма и два дни след като започнал да се чувства зле. Майстер Анселм, който заел мястото му, сметнал, че възрастта му била виновна. Кълипер бил по-близо до деветдесет, нежели до осемдесет, и безсилен.
Касела Стонтън обаче била следващата, която умряла, а тя била едва на четиринайсет. После се поболяла септа Мариам, и Алейн Ройс, та дори и едрата буйна Сам Стоукуорт, която обичала да се хвали, че никога не е боледувала и един ден в живота си. И трите умрели в една и съща нощ, часове една след друга.
Самата Рена Таргариен останала незасегната, макар приятелките ѝ и скъпите ѝ дружки да падали една след друга. Валирианската ѝ кръв я спасила, предположил майстер Анселм; болести, които отнасяли обикновени хора за часове, не могли да надделеят над кръвта на дракона. Мъжете също като че ли били неуязвими пред тази странна напаст. Освен майстер Кълипер, само жени били поразявани. Мъжете на Драконов камък, било то рицари, кухненски ратаи, конярчета или певци, оставали здрави.
Кралица Рена заповядала портите на Драконов камък да се затворят и залостят. Засега нямало болест извън стените на замъка ѝ и тя смятала да остане така, за да опази простолюдието. Когато пратила вестта до Кралски чертог, Джеерис действал веднага, като заповядал лорд Веларион да изпрати галерите си и да гарантира, че никой няма да избяга и да разпространи епидемията извън острова. Ръката на краля изпълнил заповедта, макар и не без скръб, тъй като собствената му млада племенничка била между жените все още на Драконов камък.
Лиана Веларион умряла още докато галерите на чичо ѝ тръгвали от Дрифтмарк. Майстер Анселм я прочистил, пуснал ѝ кръв и я покрил с лед, но без никаква полза — тя издъхнала в ръцете на Рена Таргариен в гърчове, докато кралицата леела горки сълзи.
— Плачеш за нея — казал Андроу Фарман, когато видял сълзите на лицето на съпругата си, — но би ли плакала за мен? — Думите му събудили гняв у кралицата. Рена го зашлевила през лицето и му заповядала да я остави, като заявила, че иска да е сама. — Ще бъдеш — казал Андроу. — Тя беше последната от тях.
Дори тогава кралицата била толкова потънала в скръбта си, че не осъзнала какво се е случило. Този, който първи изразил подозрение, бил Рего Драз, кралският пентошки управител на хазната, когато Джеерис събрал малкия си съвет, за да обсъдят смъртите на Драконов камък. Щом прочел описанията на майстер Анселм, лорд Рего смръщил чело и рекъл:
— Болест? Това не е болест. Усукване в червата, мъртъв след ден… това е сълзите на Лис.
— Отрова? — възкликнал стъписано крал Джеерис.
— Знаем повече за такива неща в Свободните градове — уверил го Драз. — Сълзите са, никакво съмнение. Старият майстер щеше да го е разбрал много скоро, затова е трябвало да е първият. Аз така бих го направил. Не че бих. Отровата е… непочтена.
— Само жени са били поразени — възразил лорд Веларион.
— Само жени са получили отровата, значи — казал Рего Драз.
Когато септон Барт и Великият майстер Бенифер се съгласили с думите на лорд Рего, кралят пратил гарван до Драконов камък. Щом Рена Таргариен прочела словата му, нямала съмнение. Повикала капитана на гвардията си и му заповядала да намери съпруга ѝ и да го доведе при нея.
Андроу Фарман не го намерили в спалнята му, нито в тази на кралицата, нито в голямата зала, нито в конюшните, нито в септата, нито в Градината на Егон. В Кулата Морски дракон, в покоите на майстера под гарванарника, намерили майстер Анселм мъртъв, с кама между плешките. След като портите били заключени и залостени, нямало как да се избяга от замъка, освен с дракон.
— Моят червей съпруг няма куража за това — заявила Рена.
Андроу Фарман най-сетне бил намерен в Залата на Рисуваната маса, стиснал дълъг меч. Не се и опитал да отрече отравянията. Наместо това се похвалил.
— Аз им поднесох вино и те пиха. Благодариха ми и пиха. Защо не? Виночерпец, слуга, такъв ме виждаха. Андроу сладкият. Андроу глупака. Какво мога аз да направя, освен да падна от дракона? А можех да правя закони и да съм мъдър, и да ти давам съвети. Можех да убивам враговете ти толкова лесно, колкото убих приятелките ти. Можех да ти дам деца.