Рена Таргариен не благоволила да му отговори. Вместо това заговорила на охраната си:
— Вземете го и го скопете, но запушете раната. Искам кура и топките му изпържени и да му се дадат за ядене. Не го оставяйте да умре, докато не изяде и последния залък.
— Не — казал Андроу Фарман, докато заобикаляли Рисуваната маса, за да го хванат. — Моята жена може да лети, но и аз мога.
И като казал това, посякъл непохватно към най-близкия, отстъпил към прозореца зад него и скочил. Полетът му бил кратък: надолу, до смъртта. След това Рена Таргариен заповядала да насекат тялото му на късове и да ги дадат за храна на драконите ѝ.
Неговата смърт била последната забележителна през 54 г. СЗ, но все още имало да идва зло в онази ужасна Година на Странника. Както камък, хвърлен в езеро, ще отпрати вълни във всички посоки, злото, което Андроу Фарман сътворил, щяло да се разпростре по земята, засягайки и изкривявайки живота на други дълго след като драконите приключили пира си над почернелите му димящи останки.
Първата вълна била усетена в малкия съвет на самия крал, когато лорд Демън Веларион обявил желанието си да се оттегли като Ръка на краля. Кралица Алиса, трябва да припомним, била сестра на лорд Демън, а младата му племенничка Лиана била между жените, отровени на Драконов камък. Някои предположили, че съперничество с лорд Манфрид Редвин, който го заместил като лорд-адмирал, е изиграло роля в решението на лорд Демън, но това прилича на дребнава клевета, хвърлена по човек, който е служил толкова компетентно и толкова дълго. Нека по-скоро повярваме на думата на негово благородие и приемем, че напредващата му възраст и желанието да прекара остатъка от живота си със своите деца и внуци на Дрифтмарк са били причината за оттеглянето му.
Първата мисъл на Джеерис била да потърси наследник на лорд Демън между другите членове на съвета си. Албин Масей, Рего Драз и септон Барт, всички се проявили като много способни мъже, заслужили доверието и благодарността на краля. Никой от тях обаче не бил напълно подходящ. Септон Барт бил подозиран, че е по-верен на Звездната септа, отколкото на Железния трон. Нещо повече, бил от много низше потекло: великите лордове на владението никога нямало да позволят синът на един ковач да говори с гласа на краля. Лорд Рего бил безбожен пентоши и самодоволен спекулант на подправки, а отгоре на това потеклото му било дори по-низше от това на септон Барт. Лорд Албин, с неговото куцукане и гърбицата, щял да изглежда като нещо злокобно на невежите.
— Гледат ме и виждат злодей — казал самият Масей на краля. — Мога да ви служа по-добре от сенките.
Не можело да става въпрос да се връща Рогар Баратеон или който и да било от още живите Ръце на крал Мегор. Службата на лорд Тъли в съвета по време на регентството била посредствена. Родрик Арин, лорд на Орлово гнездо и Защитник на Долината, бил десетгодишно момче, поел преждевременно лордството си след смъртта на чичо му лорд Дарнхолд и баща му сир Римънд от ръцете на разбойници, които двамата неразумно подгонили в Лунните планини. Джеерис едва наскоро бил стигнал до разбирателство с Донел Хайтауър, но все още не му се доверявал изцяло, не повече, отколкото на Лиман Ланистър. Бертранд Тирел, лордът на Планински рай, бил известен като пияница, чиито буйни синове копелета щели да донесат позор на Короната, ако се развихрят в Кралски чертог. Аларик Старк било най-добре да си остане в Зимен хребет; бил упорит мъж според всички донесения, суров, с твърда ръка и безпощаден и присъствието му на масата на съвета щяло да бъде неудобно. Да се доведе в Кралски чертог някой от железните мъже било немислимо, разбира се.
След като нито един от великите лордове на владението не бил намерен за подходящ, Джеерис насочил погледа си към техните лордове знаменосци. Сметнало се за желателно Ръката да е по-стар мъж, чийто опит да балансира младостта на краля. Тъй като съветът включвал няколко учени мъже с книжовна наклонност, търсен бил също така воин, мъж, който да е пускал кръв и да е изпитан в битка, чиято бойна слава да обезсърчи враговете на Короната. След като били предложени и отхвърлени десетина имена, изборът най-сетне паднал на сир Майлс Малък лес, лорд на Жълъдов замък в речните земи, който се сражавал за брата на краля, Егон, под Окото на боговете, надвил Уат Дърваря при Камен мост и заловил с покойния лорд Стоукуорт Харън Червения за правосъдието при царуването на крал Енис.
Справедливо прочут заради своя кураж, лорд Майлс носел белезите от десетина битки на лицето и тялото си. Сир Вилам Осата от Кралската гвардия, който бил служил при Жълъдов замък, се заклел, че нямало по-добър, по-пламенен или по-верен лорд във всичките Седем кралства, а Прентис Тъли и почитаемата лейди Лусинда, негови васални владетели, също тъй имали само похвали за Малък лес. Така убеден, Джеерис дал съгласието си, гарван отлетял и до две седмици лорд Майлс бил на път за Кралски чертог.