Кралица Алисан не изиграла роля в избора на Ръката на краля. Докато кралят и съветът обмисляли, Нейна милост отсъствала от Кралски чертог, тъй като отлетяла на Среброкрил до Драконов камък, за да бъде със сестра си и да я утеши в скръбта ѝ.
Рена Таргариен обаче не била жена, която да бъде лесно утешена. Загубата на толкова много от скъпите ѝ приятели и дружки я хвърлила в мрачна меланхолия и дори споменаването на името на Андроу Фарман предизвиквало в нея пристъпи на гняв. Вместо да посрещне с радост сестра си и утехата, която тя можела да ѝ донесе, Рена на три пъти се опитала да я отпрати, стигнала дори дотам, че да крещи на Нейна милост пред очите на половината замък. Когато кралицата отказала да си тръгне, Рена се оттеглила в покоите си, залостила вратите и се появявала само за ядене… и то все по-малко и все по-рядко.
Оставена да се оправя сама, Алисан Таргариен се захванала да възстанови малко ред на Драконов камък. Повикан и назначен бил нов майстер, нов капитан получил командването на гарнизона на замъка. Любимата на самата кралица септа Едит пристигнала, за да поеме службата на толкова оплакваната от Рена септа Мариам.
Пренебрегната от сестра си, Алисан се обърнала към племенничката си, но там също се натъкнала на гняв и отхвърляне.
— Защо трябва да ме интересува дали всички те са мъртви? Тя ще си намери други; винаги го прави — казала принцеса Ерея на кралицата. Когато Алисан се опитала да ѝ разкаже истории от своето детство и ѝ казала как Рена сложила драконово яйце в люлката ѝ и я гушкала и се грижела за нея „все едно че ми беше майка“, Ерея казала: — На мен така и не ми даде яйце, просто ме даде на други и отлетя за Светлия остров. — Любовта на Алисан към собствената ѝ дъщеря също предизвикала гнева на принцесата. — Защо тя трябва да бъде кралица? Аз трябва да бъда кралица, не тя. — Точно тогава Ерея най-сетне избухнала в сълзи и започнала да умолява Алисан да я вземе със себе си в Кралски чертог. — Лейди Елиса каза, че ще ме вземе, но си замина и ме забрави. Искам да се върна в двора, с певците и шутовете, и всичките лордове и рицари. Моля те, вземи ме с тебе.
Трогната от сълзите на момичето, кралица Алисан не могла да направи нищо друго, освен да обещае, че ще обсъди въпроса с майка ѝ. Но когато излязла от покоите си за храна, Рена веднага отхвърлила идеята.
— Ти имаш всичко, а аз нямам нищо. Сега искаш да вземеш и дъщеря ми. Е, няма да я имаш. Имаш трона ми, задоволи се с това.
Същата нощ Рена повикала принцеса Ерея в покоите си, за да я сгълчи, и виковете на майка и дъщеря кънтели из цялата кула Каменния барабан. След това принцесата отказала да говори с кралица Алисан. Затруднена отвсякъде, Нейна милост най-сетне се върнала в Кралски чертог, в прегръдките на крал Джеерис и при веселия смях на собствената ѝ дъщеря, принцеса Денерис.
Докато Годината на Странника наближавала края си, работата на Драконовата яма била почти довършена. С големия купол най-сетне на място, с окачените тежки бронзови врати, сводестото здание господствало над града от върха на Хълма на Ренис, отстъпвайки само на Червената цитадела на Високия хълм на Егон. За да се отбележи завършването ѝ и да се отпразнува пристигането на новата Ръка, лорд Редвин предложил на краля да учредят голям турнир, най-големият и грандиозен, виждан във владението след Златната сватба.
— Да загърбим скърбите си и да започнем новата година с блясък и празненство — убеждавал го Редвин. Есенните жътви били добри, данъците на лорд Рего носели стабилен паричен приток, търговията се разраствала; заплащането на турнира нямало да бъде притеснение, а събитието щяло да доведе хиляди посетители с кесиите им в Кралски чертог. Останалите в съвета били до един за предложението, а крал Джеерис отстъпил, че един турнир би могъл наистина да даде на простолюдието повод за веселие „и да ни помогне да забравим злочестините си“.
Всички тези приготовления били осуетени от внезапното и неочаквано пристигане на Рена Таргариен от Драконов камък. „Напълно е възможно драконите по някакъв начин да усещат и повтарят настроенията на ездачите си — написал септон Барт, — защото Сънеплам се спусна от облаците като бушуваща буря, а Вермитор и Среброкрил се извисиха и зареваха при идването ѝ така, че всички, които видяхме и чухме, бяхме уплашени, че драконите се канят да налетят един на друг с пламък и нокът и да се раздерат едни други, както Балерион направи някога с Живак при Окото на боговете.“