Драконите в крайна сметка не се сбили, макар да имало много съскане и плясък, когато Рена скочила от Сънеплам и се втурнала към Твърдината на Мегор с викове към брат си и сестра си. Поводът за гнева ѝ скоро се разбрал. Принцеса Ерея си отишла. Избягала от Драконов камък на разсъмване, като се промъкнала в дворовете и си взела дракон.
— Балерион! — възкликнала Рена. — Взе Балерион, безумното дете. Никакъв новоизлюпен за нея, о, не, не и за нея, трябваше да вземе Черното страшилище. Дракона на Мегор, звяра, който уби баща ѝ. Защо него, ако не да ме нарани? Какво съм родила? Що за звяр? Питам ви, какво съм родила?
— Едно малко момиче — казала кралица Алисан. — Тя е просто едно ядосано малко момиче.
Но септон Барт и Великият майстер Бенифер ни казват, че Рена като че ли не я чула. Отчаяно искала да научи къде може да е избягало „безумното“ ѝ дете. Първата ѝ мисъл била Кралски чертог, понеже Ерея наистина много жадувала да се върне в двора… но ако не била тук, къде?
— Ще го научим съвсем скоро, подозирам — казал крал Джеерис, спокоен както винаги. — Балерион е твърде голям, за да се скрие или да мине отнякъде незабелязан. И има страховит апетит. — После се обърнал към Великия майстер Бенифер и заповядал да се пратят гарвани до всеки замък в Седемте кралства. — Ако някой във Вестерос само зърне Балерион или племенничката ми, искам да го науча веднага.
Гарваните отлетели, но този ден нямало вест за принцеса Ерея, нито на следващия или на по-следващия. Рена останала в Червената цитадела; понякога беснеела, понякога треперела, пиела подсладено вино, за да заспи. Принцеса Денерис била така уплашена от леля си, че заплаквала всеки път, щом се окажела близо до нея. След седем дни Рена заявила, че не може да седи повече бездейна.
— Трябва да я намеря. Ако не мога да я намеря, поне мога да търся.
След тези думи яхнала Сънеплам и отлетяла.
Нито майка, нито дъщеря били видени, нито чул някой за тях отново през малкото, което оставало от онази жестока година.
Джеерис и Алисан
Техните триумфи и трагедии
Постиженията на крал Джеерис I Таргариен са толкова много, че е почти трудно да се изброят. Главните между тях, по мнението на повечето изучаващи история, са дългите периоди на мир и благоденствие, белязали неговото време на Железния трон. Не може да се каже, че Джеерис напълно е избегнал конфликти, защото това би било непосилно за един земен крал, но войните, които той водил, били кратки, победоносни и водени главно по море или на чужда земя.
„Лош крал води битки срещу собствените си лордове и оставя кралството си опожарено, окървавено и осеяно с трупове — пише септон Барт. — Негова милост беше по-благоразумен от това.“
Архимайстерите могат и шикалкавят с числата, но повечето са съгласни, че през царуването на Помирителя населението на Вестерос северно от Дорн се удвоило, а населението на Кралски чертог се увеличило четирикратно. Ланиспорт, Градът на гларуса, Дъскъндейл и Бял пристан също нараснали, макар и не в същата степен.
След като по-малко мъже тръгвали на война, повечето оставали да работят земята. Цените на зърното падали стабилно през неговото царуване, след като все повече акри се разоравали. Рибата забележимо поевтинявала, дори за простите хора, след като рибарските села по крайбрежията ставали по-преуспяващи и повече лодки излизали в морето. Нови овощни градини били засадени от Предела до Шийката. Агнешкото и овчето станали по-изобилни и вълната по-фина, след като овчарите увеличили големината на стадата си. Търговията нараснала десетократно, въпреки превратностите на вятър, лошо време и войни и разрухата, която те причинявали от време на време. Занаятите също процъфтявали: налбанти и ковачи, зидари, дърводелци, мелничари, кожари, тъкачи, абаджии, бояджии, пивовари, винари, златари и ковачи на сребро, пекари, касапи и сиренари, всички те се радвали на благополучие, непознато дотогава западно от Тясното море.
Имало, разбира се, добри години и лоши години, но с основание се казва, че под управлението на Джеерис и неговата кралица добрите години били дваж по-добри, отколкото лошите били лоши. Бури имало или зли ветрове, и люти зими, но когато хората днес погледнат назад към царуването на Помирителя, лесно е да се сбърка то с едно дълго зелено и кротко лято.
Малко от това щяло да бъде видимо за самия Джеерис, когато камбаните на Кралски чертог закънтели, за да възвестят петдесет и петата година от Завоеванието на Егон. Раните, оставени от изминалата жестока година, Годината на Странника, все още били твърде пресни… и кралят, кралицата, както и съветът се бояли какво ли може да предстои, след като принцеса Ерея и Балерион все още оставали скрити от човешки взор, а кралица Рена заминала да ги търси.