Въпреки всички усложнения, подаръкът все пак можеше да бъде изпратен. Оставаше въпросът дали съоръженията ще са готови навреме, за да бъде опазен Джефри до пристигането на кораба. Четиримата отново и отново преравяха програмите в библиотеката. Наистина, колко малко знаеха за тези глутници!
Равна не можеше да се примири с мисълта, че каквото и да правеха те четиримата, спасението на Джефри до голяма степен зависеше от милостта на съдбата. Накрая тя взе най-добрата програма, която бяха способни да издирят, преведе я на самнорск и я изпрати.
Двадесет и три
Стийл от край време беше почитател на военната архитектура. Но сега можеше да добави нова глава в книгата си, посветена на тази тема — как да се построи замък, защитен дори от нападения по въздуха. Вестта за летящия кораб се разнесе из целия континент. Още преди да изтече следващото лято наоколо сигурно щеше да гъмжи от чужди армии, които се опитват да му отнемат небесния дар или поне да го разрушат. Имаше нещо друго обаче, което представляваше още по-голяма заплаха — звездните хора. Те щяха да пристигнат скоро и той трябваше да е готов.
Стийл надзираваше работата на строежа почти всекидневно. По продължението на южната част от оградата вече полагаха каменната облицовка. Като го гледаше от скалите на Тайния остров новото му леговище изглеждаше почти завършено… „Трябваше да е завършено от доста време насам“, изръмжа една от частите му. Май вече беше крайно време да се премести оттатък. Безопасността на Тайния остров от ден на ден се изпаряваше като дим. Хълмът със звездния кораб вече стана истинския център на Движението и това не бе само пропаганден ход. Загадката, която посолствата на Фленсер в чужбина наричаха „Оракулът от звездния хълм“, надхвърляше и най-дръзките мечти. Всеки, който успееше да се добере до този оракул, щеше да владее света. Уменията на Стийл вече бяха без значение. Ето защо той рециклира или просто екзекутира няколко прислужника, които си бяха позволили да се сприятелят с Амдиджефри.
Лорд Стийл се събра в плътна група и се спусна от стената по току-що изсечените каменни стъпала. Вътрешният двор се простираше върху дванайсет акра, но още не беше покрит с калдъръм. Лапите му измръзнаха от студената кал, но той остана доволен, че поне снегът се топеше в купчини, струпани далеч от строителните площадки. Пролетта вече беше в разгара си и слънцето светеше ярко в студения въздух. Виждаше се на няколко мили разстояние — над Тайния остров, чак до пътя към Океана и надолу по брега с фиордите.
Стийл извървя набързо последните метри до височинката, където се издигаше корабът. Наблюдава известно време как подреждаха одяланите камъни в дупката и ги съединяваха с хоросан, после даде знак на слугите с него и продължи напред. Рововете за новата стена продължаваха чак до върха, където се издигаше оградата на звездния кораб. Това беше най-сложната част от целия строеж, но тя щеше да превърне замъка в чудесен капан. Още малко информация, получена чрез Амдиджефри, и той щеше да знае точно как да завърши започнатото.
Вратата в оградата към кораба беше отворена и пред нея рамо до рамо стоеше една от глутниците на охраната. Именно тя първа чу шума, само миг преди той да достигне до Стийл. Пазачът разкъса редицата си, за да огледа наоколо. Разнесоха се високи, едва доловими за слуха писъци. После се чу и зовът за атака. Слугите се втурнаха по стълбите надолу и обкръжиха строежа. Стийл и охраната му ги следваха по петите.
Лордът се закова на място край изкопа в най-отдалечения край на крепостта. Сега вече беше ясно каква е причината за тази врява. Три глутници от слугите разпитваха говорителя на един от строителите. Бяха го отделили настрани и го налагаха с палките си. От такова разстояние мислите му се чуваха толкова ясно, колкото и неговите писъци. Останалите от него се измъкваха от изкопа, разделяха се на първоначалните по-малобройни глутници и нападаха стражата с кирките. Как се беше стигнало изобщо до тази кървава разправа? Стийл можеше да се досети. В тази част на строежа бяха разположени най-секретните части от лабиринта с тайни проходи и коридори. Той беше замислил дори по-сложна система, която да използва срещу двукраките. Естествено, след завършването на това крило от замъка всички, участвали в строежа му, щяха да бъдат разчленени. Макар и доста тъпи, строителите най-вероятно се бяха досетили какво ги чака.