При други обстоятелства Стийл навярно щеше да се оттегли и да наблюдава отстрани. Подобни конфликти бяха много поучителни: те му помагаха да оцени качествата на своите подчинени, които се оказваха неподходящи (или пък твърде добри) за да продължат да се занимават със своите задължения. Този път обаче беше по-различно. Сега Амди и Джефри бяха на кораба. В дървената ограда нямаше никаква пролука, през която да видят тази част на хълма, пък и корабът се охраняваше строго, но въпреки това… Дори докато си пробиваше път напред и даваше заповеди на слугите си, с една от своите части Стийл видя Джефри да излиза от заграждението около кораба. Две от кутретата бяха покачени върху раменете му, а останалата част от Амди търчеше редом с него.
— Не се приближавай! — изрева Стийл срещу тях на своя лош самнорск. — Опасност! Не се приближавай!
Амди замръзна на място, но Двукракото продължи да върви. Две глутници на стражата се пръснаха панически, за да му направят път. Подчиняваха се на строгата заповед никога и при никакви обстоятелства да не докосват пришълеца. Само още миг и упоритите едногодишни усилия на лорда щяха да станат на пух и прах. Една секунда делеше Стийл от раздялата с мечтите за световно владичество — и всичко това заради нещастното съвпадение между глупост и лош късмет.
Докато задните му членове викаха срещу Двукракото обаче, предните се покачиха върху една купчина камъни. Той посочи атакуващите глутници строители и изкрещя:
— Избийте нападателите!
Личната му охрана се скупчи около него, а няколко войници начело с Шрек се втурнаха напред. Стийл почти изгуби съзнание сред надигналата се врява. Това не бяха прецизните и контролирани експерименти в лабораторията на Тайния остров. Тук смъртта безразборно косеше наляво и надясно — из въздуха летяха стрели, копия, кирки. Частите на глутницата строител се разпиляха и взеха да падат с писъци по земята. Те нямаха никакъв шанс да оцелеят, но преди да умрат успяха да убият няколко от стражите.
Стийл се отдръпна от хаоса на битката и се отправи към Джефри. Двукракото продължаваше да тича насреща. Амди го следваше по петите и викаше нещо на самнорск. Беше достатъчно някоя обезумяла част да се появи наоколо или пък да звънне заблудена стрела. Тогава Двукракото щеше да умре, а плановете на Стийл — да се изпарят като дим. Никога през живота си лордът не беше треперил така за безопасността на друго същество. Той пресрещна Джефри и го заобиколи от всички страни. Двукракото падна на колене и прегърна Стийл през врата. Само дългогодишната дисциплина не позволи на лорда да го насече на парчета. Пришълецът не го нападаше, а просто го прегръщаше.
Глутницата строител беше унищожена почти напълно, а Шрек изтика оцелелите на безопасно разстояние. Охраната на Стийл бдеше зорко, застанала едва на метър и половина от своя господар. Амди стоеше прибран в плътна група и се тресеше от усилено мислене, но въпреки това продължаваше да говори на Джефри. Стийл се опита да се освободи от прегръдките на човешкото същество, но Джефри все улавяше ту един, ту друг от вратовете му. Понякога успяваше да сграбчи наведнъж дори по две глави на лорда. Издаваше някакви къркорещи звуци, които никак не приличаха на самнорск. Стийл трепереше от това дръзко посегателство върху неговата неприкосновеност. Не издавай отвращението си! Човекът не би го усетил, но Амди щеше да разбере. Джефри и преди беше постъпвал така и Стийл вече попривикна, но никога нямаше да преодолее погнусата си. Детето буболечка изпитваше нужда от физически контакт; телесният допир беше в основата на приятелството между Амди и Джефри. Ако Стийл позволеше на това същество да докосва и него, то може би щеше да му се довери като на малкия си приятел. Лордът опря глава до гърба на момчето, както беше виждал да правят родителите със своите малки в подземните му лаборатории. Джефри го притисна още по-силно и прокара дългите пръсти на лапите си по неговата козина. Ако Стийл успееше да потисне отвращението си, това наистина бе твърде необичайно изживяване. В техния свят толкова близък контакт с друго интелигентно създание можеше да доведе единствено до секс или битка. И в двата случая скъсената дистанция правеше невъзможна всяка разумна мисъл. Но човешкото същество дори отблизо продължаваше да реагира разумно, макар да не се долавяха обичайните за една глутница вътрешни гласове. Изглежда можеше едновременно и да мисли, и да чувства. Стийл прехапа устни, опитвайки се да потисне треперенето. Усещането беше като… да се любиш с труп.