Най-сетне Джефри се отдръпна и отпусна хватката си. Момчето каза нещо много бързо и Амди преведе:
— О, лорд Стийл! Вие сте ранен и ви тече кръв!
По лапите на човешкото дете имаше червени петна. Стийл се огледа внимателно — върху единия от хълбоците му зееше алена резка. В суматохата дори не беше усетил кога е станало. Лордът се отдръпна от буболечката и се обърна към Амди:
— Дреболия. Вие с Джефри добре ли сте?
Двете деца започнаха оживено да бърборят и на Стийл му се стори, че просто дрънкат някакви безсмислици.
— Нищо ни няма. Благодарим ви, че ни спасихте.
С цената на много умъртвени части Фленсер беше изградил у Стийл способността да реагира мигновено.
— Слава на провидението, че всичко е наред, но това не биваше да се допуска. Дърворезбарите са се маскирали като работници. Предполагам, че са чакали дни наред, докато им се представи такъв удобен случай. Когато разкрихме измамата, вече беше твърде късно. Занапред няма да излизате от укреплението, ако чуете отново шум от битка.
Амди засрамено наведе глава и преведе думите на Джефри.
— Ние много съжаляваме. Бяхме развълнувани, а после се уплашихме да не сте ранен.
Стийл успокоително изръмжа, докато две от частите му оглеждаха останките от касапницата долу. Къде бяха изчезнали слугите, които първи се втурнаха насам? Тази глутница скъпо щеше да плати… Мислите му внезапно секнаха, когато мерна няколко силуета: Тайратект. Останките от Фленсер го наблюдаваха от заседателната зала. Едва сега лордът си даде сметка, че те бяха проследили схватката още от самото й начало. Всеки друг би определил това като напълно безпристрастно наблюдение, но Стийл забеляза мрачно удивление в изражението на Останките. Той отсечено кимна към тях, но стомахът му се присви. Само една крачка делеше лорда от пълен провал… И Фленсер забеляза това.
— Е, хайде, вие двамата се връщайте на Тайния остров — и Стийл даде знак на пазачите, които се появиха иззад кораба.
— Моля ви, не още, лорд Стийл — обади се Амди. — Та ние едва дойдохме. Пък и отговорът от Равна трябва да пристигне всеки миг.
Лордът скръцна със зъби, но се постара това да остане незабелязано за децата.
— Останете тогава, но ми обещавате да сте много предпазливи, нали?
— Да, да! — И Амди преведе думите на човешкото дете.
Стийл опря предните си крака на раменете му и потупа Джефри по главата. После двамата с Шрек отведоха малчуганите в укреплението. Докато Амдиджефри още можеше да го види, лордът наблюдаваше децата с изражение на родителска гордост и любов. После рязко се обърна назад и мина бързо покрай розовеещата кал. Къде бяха тези тъпи слуги?!
Залата за заседания на Хълма със звездния кораб беше малка и временна постройка. Стигаше колкото да не пропуска студа през зимата, но се превръщаше в същинска лудница, ако в нея се съберяха повече от трима души. Стийл се провря покрай Останките от Фленсер и се скупчи на балкона с най-добър изглед към строителните площадки. След като учтиво изчака известно време, Тайратект го последва и застана на срещуположния балкон. Но всичко това бе само за замазване очите на страничните наблюдатели. Щом останаха насаме обаче, съскащият смях на Фленсер се разнесе приглушено из залата, за да го чуе единствено неговият събеседник:
— Скъпи Стийл, понякога се чудя дали ти наистина си мой ученик… Или пък на мястото ти са пробутали някой друг след моето заминаване. Мигар се опитваш да ни измамиш?
Стийл отвърна спокойно на неговия поглед. Поне беше сигурен, че страничен наблюдател не би могъл да се досети какво му е отвътре.
— Понякога стават злополуки. Виновниците ще бъдат наказани.
— Така е, но сега е очевидно, че именно ти носиш най-голяма отговорност за всички проблеми. Ако не си беше втълпил на всяка цена да запушиш устата на строителите, те сигурно нямаше да се разбунтуват… Тогава „злополуките“ щяха да са с една по-малко.
— Проблемът е, че ненавреме се досетиха. Подобни екзекуции са нещо нормално при толкова секретни военни строежи.
— Я гледай ти! Значи мислиш, че трябваше да избия всички, които построиха подземията на Тайния остров?
— Какво?! Да не искаш да кажеш, че не си го направил? Как…
Останките от Фленсер оголи зъби в позната усмивка.
— Размисли над това. Нека ти е за домашно.
Стийл нервно размести записките си върху масата и се престори, че ги разучава съсредоточено. После всички негови части се втренчиха в събеседника.