— Ти май наистина не разбираш, а, Тайратект? Чудя се дали ако Повелителя беше цял, щеше да го проумее или съм изпреварил дори него. В началото наистина нямахме никакъв шанс. Звездният кораб е изпращал автоматични сигнали към Равна. Можехме да го унищожим или да се надяваме Равна да изгуби интерес към него. Беше възможно да стане и по-лошо и онези отгоре да ни уловят като рибка в потока. Вероятно си позволих да рискувам повече от допустимото, но ако успеем, наградата ще е много по-голяма, отколкото изобщо можеш да си представиш.
Останките го гледаха съсредоточено, наострили уши.
— Успях да изуча тези човеци — и Джефри, и онзи при дърворезбарите, за когото ме информираха моите шпиони. Расата им сигурно е по-древна от нашата, затова всички тези машинарии и шашми ги правят да изглеждат всесилни. В действителност обаче са дефектни. Тъй като са единици, те сигурно срещат трудности при работата си, които ние дори не можем да си представим. Ако успея да се възползвам от тяхната слабост…
Ти знаеш, че обикновените Остриета държат на своите малки. Ние често се възползваме от родителската обич, за да ги манипулираме. Представи си само какво би станало, ако приложим това и върху човеците. За тях дори едно кутре е цяло дете. Представи си какво преимущество би ни осигурило това.
— Ти сериозно ли се каниш да заложиш всичко само на това? Та Равна дори не е родител на Джефри!
Стийл направи жест на раздразнение.
— Не си виждала всички преводи на Амди. Тук има още 151 деца, изпаднали в някакъв почти смъртен унес, които са натъпкани в ковчези вътре в кораба. Посетителите явно не се надяват, че ще ги спасят, но по всичко личи, че отчаяно желаят нещо друго. Никога досега не са отваряли дума за него. Готов съм да се обзаложа, че е някъде из механизмите на кораба.
— Доколкото ни е известно, децата също могат да ускорят завладяването на нашия свят.
Този страх го владееше отдавна и колкото повече наблюдаваше Амдиджефри, толкова повече се убеждаваше, че е съвсем основателен. А сигурно имаше заложени и други капани.
— Ако Посетителите ни мамят, тогава наистина не можем да ги победим. Ще се превърнем в преследвани животни; вероятно след неизвестен брой поколения ще научим хитростите им, но това пак ще означава край за нас. От друга страна обаче имаме достатъчно основания да вярваме, че двукраките са уязвими. Каквито и да са целите им, ние не сме замесени пряко в тяхното постигане. Ти присъства на кацането, при това си била много по-близо от мен. Нали видя колко лесно беше да им заложим капан, въпреки че корабът им е непревземаем, а едно тяхно оръжие се равнява на наша малка армия. Очевидно те не ни смятат за опасни. Независимо колко мощни са техните оръдия обаче, те все пак има от какво да се боят. Чрез техния кораб притежаваме нещо, което им е много необходимо.
Погледни основите на новия замък, Тайратект. Казах на Амдиджефри, че това е за да предпазим кораба от дърворезбарите. Това донякъде е истина и ти ще се убедиш, когато ги притисна в крепостните валове. Но виж по-внимателно основите на вътрешното укрепление около кораба. Когато Посетителите пристигнат, той ще бъде изцяло покрит. Направих някои проучвания на неговия корпус и знам, че мога да го разруша. Няколко тона камъни отгоре ще го смачкат напълно. Но Равна няма нужда да се тревожи — моето укрепление ще опази безценната й тайна. Наблизо ще има дори открит вътрешен двор, обграден от високи стени. Казах на Джефри да поиска помощ от Равна за неговото построяване. Този двор ще е достатъчно голям да побере и кораба на Равна. Като мярка за сигурност, разбира се.
Остава ни обаче и още много недовършена работа. Не сме получили уредите, които ни описа Равна. Освен това трябва да уредим убийството на кралицата на дърворезбарите много преди да са дошли Посетителите. Ето затова ми е нужна твоята помощ и се надявам да я получа. Ако Посетителите наистина се окажат вероломни, тогава ще им устроим посрещане, каквото заслужават. Ако ли пък не са… Е, вярвам ще признаеш, че постигнатото от мен е достойно за моите учители.
Останките от Фленсер оставиха последните думи на Стийл да увиснат във въздуха.
Двадесет и четири
Животът коренно се промени за Джоана след смъртта на Книжовника Джакерамафан. Повечето от промените бяха за добро и никога нямаше да се случат, ако го нямаше убийството. А това извънредно натъжаваше Джоана.
Момичето позволи кралицата да живее при нея в хижата на мястото на прислужника. По всичко личеше, че владетелката е искала това още от самото начало, но не се е осмелила да го каже гласно, страхувайки се от гнева на човешкото същество. Сега и компютърът стоеше постоянно при тях. Около хижата имаше винаги по четири глутници от телохранителите на Вендейшъс. Дори стана дума наблизо да се построят специални помещения за стражите.