Джоана виждаше другите Остриета по време на редовните им срещи в замъка или пък когато идваха да молят за помощ около работата с компютъра. Скрупило, Вендейшъс и Белязаното чело — или „Пилигрима“, както го наричаха — съвсем свободно говореха самнорск. Владееха го толкова добре, че тя вече можеше да различи техните характери зад нечовешката им външност. Скрупило — превзет и страшно умен. Вендейшъс — по-надут дори от Книжовника в най-лошите му дни, но лишен от неговата игривост и въображение. Пилигрима Уиккукракрана. По тялото й пробягваше мраз всеки път, щом видеше неговата най-едра и белязана от стари рани част. Той винаги гледаше да стои по-настрани и постоянно беше свит на кълбо, за да изглежда, колкото се може по-малко застрашителен. Сигурно си даваше сметка как й действа видът му, затова се стараеше да не я засегне дори неволно. Смъртта на Книжовника само незначително промени отношенията им. Джоана се насилваше да го търпи, при това с голямо усилие на волята. Случилото се доказваше, че в замъка на Дърворезбаря имаше предател. Единствено Вендейшъс поддържаше версията, че убиецът е дошъл отвън. Ето защо тя винаги държеше Пилигрима под око.
През нощта кралицата отпращаше останалите глутници. После се свиваше на кравай около камината и започваше да разпитва за информация от компютъра, която нямаше нищо общо с борбата срещу фленсериерите. Неусетно кралицата стана втория най-близък приятел на Джоана сред Остриетата (Книжовника беше първият, макар да го разбра едва след неговата смърт.) Владетелката се оказа изключително умна и необикновена личност. Джоана понякога бе готова да признае, че това е най-умното същество, което е срещала през живота си, макар че трябваше да мине много време, преди да стигне до това заключение. За Джоана постепенно ставаше ясно, че кралицата е всичко онова, което Книжовника мечтаеше да постигне.
Архитектурата на Остриетата се колебаеше между крайностите — гротескно уголемени пропорции или пък прекалено тесни за човешки ръст пространства. Съвещателната зала на Съвета на кралицата беше най-просторна в замъка, но въпреки това й липсваше уют. В оформеното като сфера помещение имаше място за триста души, които да се разположат удобно, без да се притесняват един друг. Балконите, опасващи стените в няколко реда, можеха да поберат още стотина. Джоана често идваше тук; на това място се вършеше повечето работа по изучаването на компютъра. Двете с кралицата бяха постоянни членове на изследователската група. Останалите идваха, когато имаха нужда от конкретна информация. Но днешният ден се различаваше от останалите. Никой не спомена за компютъра. Това бе първото участие на Джоана в Съвета на кралицата. Той се състоеше от дванадесет глутници и всички те присъстваха на срещата. От всеки балкон се подаваше по някоя от тях, а три стояха най-долу. Джоана вече добре познаваше Остриетата и си даде сметка, че въпреки огромното празно пространство, според тях помещението е ужасно претъпкано. Наоколо се носеше шум от мислите на петнайсет глутници. Въпреки тапицерията по стените и възглавниците на пода тя често усещаше болезнено вибриране в главата и костите на ръцете си щом се опреше върху парапета.
Момичето и кралицата стояха на най-големия балкон. Когато пристигнаха, Вендейшъс вече беше долу в залата и разполагаше листата с диаграмите. Всички глутници станаха на крака да приветстват своята повелителка. Лорд шамбеланът вдигна глава и каза нещо на кралицата. Тя му отвърна на самнорск.
— Знам, че това ще ни забави, но пък ще е от полза — и се изсмя съвсем по човешки.
Уиккукракрана стоеше на съседния балкон също като членовете на съвета. Много странно. Джоана още не можеше да си обясни причината, но по всичко личеше, че Белязаното чело е сред любимците на кралицата.
— Пилигриме, би ли превеждал казаното на Джоана?
Той надигна няколко от главите си.
— Имаш ли нещо против, Джоана?
Момичето се поколеба за миг, после кимна сговорчиво. Предложението наистина беше разумно. След кралицата Пилигрима говореше най-добре самнорск.
Кралицата се настани удобно, взе компютъра от Джоана и го отвори. Момичето погледна изображенията върху екрана. Кралицата си водеше бележки! Нейното стъписване обаче остана незабелязано, защото кралицата отново заговори — този път на бълбукащия език на Остриетата. След миг Пилигрима започна да превежда.