— Моля всички да седнат. Клекнете долу. И без това тук е претъпкано.
Джоана едва удържа усмивката си. Уиккукракрана беше дяволски добър преводач. Той отлично имитираше човешкия глас на кралицата. Преводът му успя да предаде с шеговита ирония дори нейния властен тон.
След известна суетня и тропот над перилата на балконите останаха да стърчат само по една-две глави. Сега тапицерията щеше да поглъща шума от мислите на глутниците.
— Вендейшъс, можеш да продължиш.
Вендейшъс се надигна от пода и се огледа на всички страни. После започна да говори.
— Благодаря — не се забави и преводът, който сега наподобяваше интонацията на шефа по сигурността. — Кралицата ме накара да свикам тази среща, защото на Север нещата бързо се променят. Осведомителите ни донесоха, че Стийл укрепва района около кораба на Джоана.
Последва неразбираемо бърборене, което прекъсна неговите думи. Скрупило?
— Това не е важно. Ние имаме оръдия и динамит.
Вендейшъс продължи:
— Да, ние знаем за тези планове от известно време. Но сега се оказва, че срокът за приключване е изтеглен напред. При това строежът ще има много по-дебели стени, отколкото предполагахме в началото. А когато укреплението бъде готово, Стийл се кани да разглоби кораба на части и да го пренесе в лабораториите си.
Тези думи подействаха на Джоана като ритник в стомаха. Досега имаха поне някакъв шанс. Ако хвърлеха всички сили в битката, можеха да си възвърнат кораба. Тя щеше да довърши мисията на своите родители, а в най-добрия случай дори да се спаси.
Пилигрима се намеси в дискусията, а после преведе собствените си думи:
— Какъв е новият краен срок?
— Те са убедени, че външните стени ще са готови до десет декади.
Кралицата надвеси две от муцуните си над клавиатурата и написа нещо. В същото време една от главите й се надигна над парапета и погледна надолу към шефа на сигурността.
— И преди съм забелязвала, че Стийл има склонност към неоснователен оптимизъм. Вие можете ли да дадете обективна оценка на плановете му?
— Да. Крепостната стена ще бъде завършена между осем и единадесет декади.
Кралицата:
— Според моите изчисления са най-малко петнадесет. Това може ли да бъде реакция на нашите планове?
Долу Вендейшъс се събра в плътна група.
— Такова беше първото ни подозрение, Ваше величество. Но… както ви е известно, ние разполагаме с няколко специални източници за информация… за които не е редно да говорим дори тук.
— Що за самохвалство! Понякога се чудя дали изобщо му е известно нещо. Никога не съм го видял да си мръдне собствените задници, за да проучи някой въпрос.
Ъ?! На Джоана й трябваха няколко секунди, преди да осъзнае, че това беше коментар на Пилигрима върху казаното. Тя погледна през парапета. Виждаха се три от главите му, а две от тях гледаха право в нея. Изражението им приличаше на глупава усмивка. Нито един от останалите присъстващи не реагира на неговата забележка. Очевидно той можеше да насочи превода си директно към Джоана. Тя го загледа вторачено и след миг той се върна към сухия и безпристрастен превод.
— Стийл знае, че се каним да нападнем, но няма и понятие за тайните ни оръжия. Промяната в неговите планове сигурно се дължи само на вродената му подозрителност. За нещастие това не е в наша полза.
Трима-четирима от членовете на съвета заговориха в един глас.
— Много шумно недоволство — обобщи Пилигрима. — Всички повтарят „Аз знаех още от самото начало, че този план няма да доведе до никъде!“ и „Защо изобщо се съгласихме да нападаме фленсериерите?“.
Кралицата надигна пронизителен съсък. Взаимните обвинения постепенно заглъхнаха.
— Някои от вас май забравиха прословутата си смелост! Взехме решение да нападнем Тайния остров, защото той представлява смъртна заплаха за нас. Преценихме, че с помощта на оръдията на Джоана ще можем по-лесно да го разрушим. Онова, което би довело със сигурност до нашето унищожение, е, ако Стийл разбере как се управлява звездния кораб.
Една от частите на кралицата, която досега лежеше свита на пода, стана и се отърка о коляното на момичето. Преводът на Пилигрима зашептя в ухото й: