— Освен това можем да те върнем у дома и така да имаме връзка със звездите… Но тя не може да си позволи да каже това на глас пред тези „прагматични“ типове. Ако още не си се досетила, това е и една от причините да присъстваш тук. Трябва да им се напомни, че някъде сред звездите има много повече светове, отколкото те някога са си представяли.
Той млъкна, а после продължи да превежда думите на кралицата.
— Предприемането на тази кампания изобщо не е грешка. Ако не го бяхме сторили, щеше да е също толкова опасно. И така… имаме ли шанс навреме да съберем под знамената нашата армия? — Тя насочи нос към отсрещния балкон. — Скрупило, моля те, бъди колкото се може по-кратък.
— Проблемът е, че Скрупило никога не може да се изразява кратко… Опала! Извинявам се! — беше поредният коментар на Пилигрима.
Скрупило надигна още една двойка глави над парапета.
— Вече обсъждахме това с Вендейшъс, Ваше величество. За мобилизирането на нашата армия и потеглянето към острова ще ни трябват десет декади. Проблемът е кога ще бъдат готови оръдията, а ще трябва време да обучим войниците да боравят с тях. Всъщност това е моя отговорност.
Кралицата каза нещо много рязко.
— Да, Ваше величество, ние вече имаме барут. Той притежава всички качества, които са описани в Компютъра. Барутните тръби обаче се оказаха много по-трудни за производство. Съвсем доскоро металът се пукаше щом започне да изстива. Но вече мисля, че реших и този проблем. Поне засега разполагаме с две напълно годни барутни тръби. Надявах се да мога да ги изпробвам още няколко декади…
Кралицата го прекъсна рязко:
— … Но това е нещо, което не бихме могли да си позволим. — Всички нейни части се изправиха на крака и тя огледа заседателната зала. — Настоявам резултатите от всички изпитания да ми се представят веднага. Ако преценя, че са задоволителни, ще заповядам производството да започне незабавно.
А ако ли пък не…
Минаха два дни…
Най-странното бе, че Скрупило очакваше Джоана да инспектира работата му, преди да изпробва оръдията. Неговата глутница обикаляше развълнувано около новото съоръжение и обясняваше нещо на развален самнорск. Джоана го следваше по петите, намръщена съсредоточено. На изпитателния полигон имаше доста сеирджии, но всички бяха скрити зад предпазна ограда. Кралицата и нейните съветници също наблюдаваха от безопасно разстояние. Е, творението на Остриетата поне изглеждаше като истинско оръдие.
През цялото време Скрупило разпалено обясняваше как използвал слама в леярските форми, за да избегне напукването на метала.
— Най-напред трябва да започнеш с по-малки количества барут — каза Джоана.
Гласът на Скрупило изведнъж се снижи и стана заговорнически.
— Между нас да си остане, това вече го пробвах. Мина много добре. Сега е време за по-сериозен опит.
„Хм, значи не си бил съвсем бос в този род науки.“ Тя се усмихна на частта, която бе най-близо до нея. В козината й нямаше нито един бял косъм. С чудатостите си Скрупило й напомняше изследователите от Главната лаборатория.
През това време той отстъпи назад и изрече с висок глас:
— Значи вече можем да започваме, нали?
Две от главите му нервно следяха за реакцията на съветниците иззад прикритието.
— Ами, хм… На мен всичко ми изглежда както трябва. Но бъди внимателен.
— Добре, добре.
Глутницата на Скрупило се засуети около оръдието като бърбореше през цялото време. Две от частите му домъкнаха бъчвичка с черен прах и той започна да го тика в оръдието. След това запуши отвора със свитък копринена хартия. После натъпка всичко старателно и най-сетне пъхна гюлето. През това време няколко от неговите части насочваха отвора към хълмовете извън крепостната стена.
Опитът щеше да се проведе в двора откъм гората, който се намираше между старата и новата стена. Оттук Джоана виждаше върховете на околните хълмове, похлупени от ниски облаци. На стотина метра от тях се издигаше старата стена. Точно на това място бе убит Книжовника. Дори оръдието да не се пръснеше от заряда, никой не можеше да предвиди докъде ще стигне гюлето. Джоана бе готова да се обзаложи, че даже няма да одраска крепостната стена.
Скрупило най-сетне успя да подпали фитила. Всички негови части с изключение на белоглавия се втурнаха зад прикритието на оградата. За миг Джоана помисли, че това е пристъп на малодушие, но не след дълго разбра истинската му цел. Дори човек, който работи с експлозиви, би се опитал да предпази тялото си. Оставаше незащитена само ръката, която държи огънчето. Скрупило рискуваше да се осакати, но не и да бъде изцяло разкъсан от взрива.