Белоглавата част на Скрупило потърси с поглед неговите останали членове зад плътната преграда. Не изглеждаше разтревожена, а по-скоро се ослушваше съсредоточено. На това разстояние тя вече не бе част от съзнанието на Скрупило, но въпреки това оставаше по-умна от което и да е обикновено куче. По всичко личеше, че в момента получава някакви нареждания от глутницата на Скрупило.
После белоглавият се запъти към оръдието. Последния метър измина пълзешком, използвайки за прикритие купчината пръст, която трябваше да омекоти отката на оръдието. До последно придържаше ликовия фитил, така че пламъкът бавно да навлезе в отвора на оръдието. Джоана неволно сниши глава зад Преградата…
Експлозията произведе остър и неочакван гърмеж. Джоана усети тялото на кралицата да трепери до нея. От всички страни на шатрата се надигнаха викове на болка. Горкият Скрупило! Момичето усети, че от очите й бликват сълзи. Трябваше да гледам; вината за случилото се е и моя. Тя бавно се изправи на крака и се насили да погледне към мястото, където преди минута стоеше оръдието. Но то още беше там! От двата му отвора се виеше гъст дим, но тялото стоеше непокътнато. За огромна нейна почуда белоглавият беше невредим и неуверено душеше около двуколката на оръдието. Само козината му бе покрита със сажди. Останалите части на Скрупило също се втурнаха нататък. Пет от тях запрепускаха около оръдието, прескачайки радостно една през друга.
Дълго време присъствалите на експеримента не можеха да дойдат на себе си. За всеобща почуда топчето остана цяло-целеничко, а стрелецът — невредим. Имаше само незначителни странични ефекти… Джоана отправи поглед към насрещните хълмове. В горния край на старата стена зееше еднометрова дупка. Вендейшъс доста трябваше да се потруди, за да скрие и това от вражески погледи!
След възцарилата се за кратко мъртвешка тишина се надигна най-ужасният шум, който Джоана някога бе чувала. Освен обичайното кудкудякане и гъргорене се разнасяха звуци, които бяха на границата на поносимостта. В единия край на шатрата две Остриета, които момичето не бе виждало досега, се смесиха едно с друго! Обзети от неудържима радост, те образуваха глутница от девет-десет части.
„Сега вече ще си върнем кораба!“ Джоана посегна да прегърне кралицата, но видя, че тя не ликува заедно с останалите. Лежеше с плътно събрани глави и трепереше неудържимо.
— Ваше величество! — момичето погали врата на един от по-едрите й членове. Той отскочи назад, а тялото му се сгърчи от спазъм.
Дали беше получила удар? Или пък имаше сърдечен пристъп? За миг й се мярна мисълта за наемни убийци. Но как се бяха добрали до кралицата?! Ставаше нещо ужасно, а никой друг не си даваше сметка за това. Джоана скочи на крака.
— Пилигрим! — извика пронизително.
След няколко минути телата на кралицата вече бяха изнесени извън шатрата. Мястото все още приличаше на истинска лудница, но Джоана не обръщаше внимание на нищо около себе си. Тя помогна да качат приятелката й на каручката, но после не я допуснаха да остане с владетелката. Дори Пилигрима, който с такава охота й превеждаше предишния ден, сега я изблъска безцеремонно.
— Всичко ще се оправи! — каза остро и се втурна пред колата, за да хване юздите на незнайните същества, впрегнати в нея. Каручката рязко потегли, охранявана от глутниците на стражата. Джоана изведнъж осъзна, колко далечен и непознат си оставаше светът на Остриетата. Случилото се бе нещо извънредно сериозно. Една важна личност може би издъхваше, а всички се суетяха като слепи нагоре-надолу. Глутниците трескаво се скупчваха на групи и се държаха на разстояние една от друга.
Джоана се отърси от вцепенението и хукна навън след каручката на кралицата. Опитваше се да стъпва само по струпаната около калния път слама и почти успя да настигне екипажа. Наоколо бе мокро и студено; светът сякаш бе нарисуван само в оловносиви оттенъци.
А всички толкова настояваха за този експеримент. Дали пък и това не бе някоя от клопките на Фленсер?
Джоана се препъна и падна на колене в калта. Каручката зави зад ъгъла и се изгуби от поглед. Момичето с мъка се изправи и отново запристъпва по калната улица, но този път по-бавно. Не беше способна да помогне с каквото и да било и се чувстваше безсилна пред злокобната съдба. Щом се сприятели с Книжовника, той бе убит… А сега и кралицата.