Джоана с накуцване извървя павираната улица от градското тържище до замъка. Не виждаше каручката с кралицата, но чуваше трополенето на колела по гладките камъни на настилката. От двете й страни притичваха глутници от стражите на Вендейшъс. Те спираха встрани, само когато трябваше да направят път на някого. Никой не пожела да отвърне на въпросите й. Най-вероятно не говореха самнорск.
По едно време Джоана съвсем изгуби пътя. Още долавяше шума от колела, но каручката беше свила внезапно и трудно можеше да я проследи. После я чу някъде зад себе си. Отиваше към хижата на Джоана! Момичето се върна назад и след миг вече се катереше по хълма към двуетажната къщурка. Едва долази до върха, без да усеща колко подгизнали и кални бяха дрехите й. Видя колата на няколко метра от входната врата. Около хълма вече стояха стражи, но лъковете не бяха с опънати тетиви.
Слънчевите лъчи пробиха плътната завеса от облаци и заиграха по сламения покрив и дървените стени на хижата. Къщата светна като позлатена на фона на тъмнеещото небе. Това съчетание между светлина и мрак винаги омагьосваше Джоана. Дано тя се оправи, дано успее да преодолее и това!
Стражите я пропуснаха да мине. Уиккукракрана се навърташе около входа, а три от частите му я гледаха през цялото време, докато приближаваше. Последната, Белязаното чело, беше проточил врат през вратата, наблюдавайки какво става вътре.
— Тя сама пожела да я докараме тук — каза той.
— А какво стана? — заекна Джоана.
Пилигрима като че ли сви рамене.
— Гърмежът на оръдието беше доста шокиращ. Но и всяко по-необичайно събитие би могло да го предизвика.
Имаше нещо странно в начина, по който той въртеше глави насам-натам. Джоана се вкамени, когато разбра, че той всъщност радостно се усмихва!
— Искам да я видя!
Белязаното чело отскочи настрани, когато момичето се втурна към вратата.
Вътрешността на хижата се осветяваше единствено от лъчите, които се процеждаха през вратата и тесните прозорци на втория етаж. Трябваше да минат няколко секунди, докато очите на Джоана свикнат с полумрака. Вътре миришеше на нещо… мокро. Кралицата лежеше върху плъстеника, който обикновено използваше за легло. Момичето прекоси стаята и коленичи до глутницата. Съществото пред нея нервно се сгърчи, когато го докосна. Насред ложето имаше локва кръв и нещо, което приличаше на изкормени вътрешности. Джоана усети пристъп на гадене.
— Ваше величество… — прошепна тя.
Една от частите на кралицата протегна муцуна и я облегна върху ръката й.
— Добре дошла, Джоана. Толкова е странно да има някой до мен в такъв момент…
— Ти кървиш… Какво е станало?
Разнесе се гальовен, почти човешки смях.
— Наистина имам рана, но тя е за добро… Ето виж тук…
Слепецът държеше нещо малко и мокро между зъбите си. Една от останалите части внимателно го ближеше. Каквото и да беше това, то шаваше и беше живо! Джоана внезапно си спомни колко необичайно подути и тромави бяха две от частите на кралицата напоследък.
— Ти имаш бебе?!
— Да, а след ден-два ще родя още едно.
Джоана почти се повали върху дървения под и похлупи лицето си с ръце. После неудържимо се разрида.
— Защо не ми каза досега?
Кралицата не й отговори веднага. Тя внимателно облиза телцето на малкото си, а после го побутна към корема на онази част, която явно бе майката. Новороденото се сгуши близо до нея и завря нос в козината й. Не издаваше никакви звуци, които Джоана би могла да чуе. Най-сетне кралицата се обърна към момичето:
— Не бях сигурна дали ще ме разбереш. Това бе много трудно за мен.
— Да си родиш деца ли? — Ръцете на Джоана вече лепнеха от кръвта по завивките.
— Не, не раждането на деца ми е трудно. Откакто се помня съм родила над сто. Но тези двете са последни в моя живот. Не съм сигурна, че изобщо можеш да разбереш това. На вас, хората, дори не ви е даден шанс да удължите някак живота си. Вашите деца никога не приличат напълно на родителите си.
Идва краят на моята шестстотингодишна душа. Ето, виждаш ли, само тези две кутрета ще останат от мен. Това се случва за първи път от шест века насам. За тях аз не съм едновременно и майка, и баща. Скоро ще възникне нова глутница.
Джоана обърна поглед към слепеца и лигавещия се младок. Шестстотин години, прекарани в кръвосмешение. Колко още можеше да издържи кралицата, преди съвсем да заприлича на идиот с течащи лиги? Не била едновременно и майката, и бащата…