Част от плана естествено включваше Равна и Фам изобщо да не подават нос от кораба. „Преговорите“ щяха да се водят от ездачите. Заедно с Равна те прегледаха отново вътрешните програми на кораба, прочиствайки всеки намек за човешко присъствие, който би могъл да се промъкне в тях след напускането на Рилай. Ами ако при влизането в Мирна почивка тамошната охрана се качеше на борда? Корабът със сигурност не би издържал по-сериозна проверка. Въпреки това те все пак се постараха да прикрият онова, което по някакъв начин препращаше към човешката раса. Равна и Фам щяха да се скрият, ако това станеше необходимо.
Когато тримата приключиха, Фам Нувен провери за последен път дали всичко е заличено, както трябва. Той успя да открие не един и два пропуска. За програмист от варварските светове като него това не беше никак лошо постижение. Корабът им и без това с голяма бързина се приближаваха към дълбините, където и най-доброто компютърно оборудване не беше много по-ефективно от неговите познания.
По ирония на съдбата имаше само едно нещо, което не биха могли да прикрият — че „Единак II“ идва от Върха на Отвъдното. Въпреки че корабът беше пригоден за работа на Дъното и дизайнът му приличаше повече на тези от Средното ниво, той притежаваше елегантност, която издаваше свръхчовешката му направа.
— Това проклето нещо прилича на тояга на първобитен човек, изработена от свръхпрецизни машини — заключи Фам Нувен.
Граничният контрол на Мирна почивка се оказа повече от обнадеждаващ. Той предвиждаше само проверка на скоростта и не изискваше никакво качване на служителите на борда. „Единак II“ извърши последен скок в пространството и навлезе в системата. После изключи свръхсветлинните мощности, за да се нагоди към приетата за района скорост и да се ориентира къде е вътрешността на Мирна почивка. После установи и посоката към залива за ремонт „Свети (?!) Риндел“. Фам побърза хапливо да отбележи:
— Щом някой се нарича „свети“, значи трябва да е честен, нали така?
„Единак II“ висеше над тъмната в момента зона на системата и се намираше на осемдесет милиона километра от единствената звезда в Мирна почивка. Дори да знаеха какво ги очаква, гледката пак би им спряла дъха. Вътрешността на системата беше замъглена от прах и газове като в току-що зараждащите се светове, въпреки че звездата тук съществуваше от три милиарда години. Слънцето беше опасано с милиони пръстени, по-красиви от което и да е друго нещо във Вселената. Най-големите и най-сияйните от тях на свой ред се състояха от огромен брой по-малки пояси. Навсякъде наоколо преливаха ярки краски — зелено, червено, виолетово. Опасаното с пръстени пространство хвърляше дълбоки сенки между цветните ленти на поясите. Сигурно всеки от тях се простираше на километри ширина. От време на време се появяваха случайни обекти — а може би бяха цели структури — които хвърляха тесни като игли сенки. Камерите в инфрачервения сектор и тези за нормална скорост показваха обаче по-обичайни неща. Отвъд пръстените имаше плътен астероиден пояс, а оттатък него — самотна планета от юпитеровски тип със своя система от пояси, които бяха жалко подобие на слънцето. Никъде наоколо не се забелязваше друга планета, а и в данните за системата нямаше отбелязана такава. Според справката най-големите тела в главната пръстенова система имаха площ от триста километра, но такива се срещаха с хиляди.
Щом определиха посоката към Свети Риндел, четиримата насочиха кораба към пръстените и коригираха скоростта, за да се нагодят към парчетата, които летяха наоколо. Трябваше да форсират ракетния двигател — три дължини за почти пет минути.
— Също като в добрите стари времена — възкликна Фам Нувен.
После корабът отново започна да пада свободно и пристанището се откри под тях. Отблизо приличаше на останалите пръстенови системи, които Равна беше виждала и преди това.
През следващия час те внимателно навлязоха в един от пръстените към доковете за ремонт. Единственото постоянно нещо тук беше тяхната линеарна структура. Някои от модулите бяха направени точно с такава цел — да се съединяват отпред и отзад. Други докове приличаха на купчини от някакво странно оборудване, примесени с мръсен лед. Последните няколко километра си проправяха път през гора от дюзи на двигатели за ултрасветлинна скорост. Две трети от местата за закотвяне бяха заети.
Синя раковина извика на един от мониторите информацията за предприятието на Свети Риндел.