— Ние отиваме при Господаря на търговците… помагачи са тези същества… на един голям чуждестранен клиент…
Затрудненото общуване с водача обаче изобщо не обезсърчи самоотвержения Синя раковина. За него беше важно да си зададе въпросите, независимо дали на всеки от тях му е отговорено. Повечето раси се интересуваха от неща, които бяха далечни и неразбираеми за вкусовете на Синя раковина и Зелено стебло. Несъмнено в Мирна почивка живееха милиарди същества, които представляваха неразрешима загадка за ездачите, хората или пък дирокимите. Но понякога и най-повърхностният и неангажиращ разговор можеше да даде отговор на два от най-важните въпроси: притежавате ли нещо, което би могло да е от полза за мен и как да ви убедя да се разделите с него. Въпросите на Синя раковина целяха да отвлекат вниманието на събеседника, така че той да разкрие истинската си същност, своите интереси и способности.
Синя раковина не беше сам в тази игра. Докато той бъбреше безспир, Зелено стебло се оглеждаше наоколо и се опитваше да запамети всяка подробност. Тя преглеждаше внимателно всички данни от скродера си и търсеше общите черти между този нов свят и местата, които вече бяха посетили. Зелено стебло се опитваше да открие отговор на въпросите от какво се нуждаят местните обитатели и какво би могло да привлече вниманието им. По всичко личеше, че в този толкова изостанал свят агравитационните съоръжения нямаше да представляват никакъв интерес. Пък и толкова ниско в Отвъдното повечето сложни системи от горните нива трудно можеха да функционират нормално. Работниците, които се виждаха през големите прозорци, носеха съчленени костюми за поддържане на изкуствена атмосфера. Енергийните скафандри, използвани на Върха, щяха да издържат при тези условия само няколко седмици.
Постепенно наоколо взеха да се появяват насаждения, които много приличаха на лози. Стеблата на някои от тях пълзяха по стените на купола над тях; други обграждаха пътеката в продължение на стотици метри. Градинари с кокалени крака се виждаха навсякъде из засадените площи, но въпреки това по нищо не личеше насажденията да са част от развито селско стопанство. Всички те явно служеха само за украса.
Върху планетата, която се появи иззад прозорците, се забелязваха самотни кули. Те се извисяваха на хиляди километри над повърхността й и хвърляха дългите и тесни сенки, които бяха забелязали при пристигането си. Зелено стебло дочу далечните гласове на Равна и Фам, които я разпитваха за кулите. Те не можеха да разберат за какво биха служили странни и нестабилни конструкции като тези. Тя обаче остави отговорите за по-късно…
През живота си Зелено стебло беше видяла осем цивилизации, обитаващи пръстенови системи. Всички те представляваха резултат от катастрофи или войни и само единици бяха плод на целенасочена дейност. Според данните от библиотеката на „Единак II“ Мирна почивка е била нормална планетна система до преди десет милиона години. После между нейните обитатели избухнала вражда. Една от младите раси на Дъното имала намерение да колонизира цялата система и да унищожи отмиращите раси в Мирна почивка. Плановете им обаче се оказали твърде прибързани, защото отмиращите раси също могат да убиват. В резултат на всичко това системата била напълно разрушена. Възможно е младата и агресивна раса все пак да е оцеляла. Но дори и така да е, след десет милиона години младите убийци сигурно са се превърнали в една от най-старите и немощни раси в системата. За този период от тук вероятно бяха минали хиляди нови раси и всяка от тях беше допринесла за оформянето на пръстените и газовите облаци, останали след разгрома. Останките не биха могли да се нарекат развалини, но… бяха стари, много, много стари. Според данните от библиотеката в продължение на хиляди години нито една раса от Мирна почивка не беше преминала в Трансцендентното. Този факт говореше много повече от всички останали статистики и проучвания. Сегашните обитатели се намираха в зората на своето развитие и едва-едва преодоляваха изостаналостта си. Системата много приличаше на стар и красив залив — чистичък и подреден, който предпазва своите обитатели от океанските вълни, заплашващи да нарушат тяхното спокойствие. По всичко личеше, че кокалените крака бяха най-активните същества тук. Най-вероятно само те бяха заинтересовани да поддържат търговски отношения с външния свят.
Най-накрая колата, с която пътуваха, намали скоростта и започна да се спуска спираловидно във вътрешността на някаква кула.
— Проклятие, какво ли не бих дал да съм заедно с тях навън — махна с ръка Фам към картината, която предаваха камерите от двата скродера. Откакто ездачите напуснаха кораба, той не беше откъснал очи от мониторите. Непрекъснато въртеше широко ококорени очи ту към един, ту към друг екран и кръстосваше нервно между пода и тавана пред командния пулт. Равна никога не го беше виждала така погълнат и екзалтиран от нещо. Колкото и измамни да бяха спомените му, той явно си даваше ясна сметка какво се случва там отвън. И сигурно беше прав в преценката си.