Фам се спусна от тавана и се доближи плътно до единия от екраните. По всичко личеше, че предстоят сериозни разговори, докато се сключи сделката.
Ездачите бяха въведени в специално помещение, чиято ширина стигаше приблизително петдесет метра. Очевидно срещата щеше да се проведе точно в центъра. От всички страни ги заобикаляше гъста гора и новодошлите се носеха току над върховете на дърветата. Тук-там през клоните се мяркаше подът, покрит с килим от пъстри цветя.
Съществата от Свети Риндел се бяха разположили по най-високите дървета. Крепяха се върху дебелите клони с помощта на кокалените си крайници. Расите от този вид бяха нещо обичайно за Галактиката, но Равна за първи път ги виждаше на живо. Конструкцията на телата им не приличаше на нито едно същество в нейната родна земя и дори сега й беше трудно да опише ясно техния външен вид. Така, както се бяха вкопчили в дърветата, краката им приличаха на крайници на скелети, обхванали дебелите стволове. Нозете на водача, който твърдеше, че е самият Свети Риндел, бяха почти изцяло покрити от резба. Върху два от мониторите украсата им се появи в едър план. По всичко личеше, че Фам вече вярва в ползата от изкуството.
Разговорът вървеше трудно. Трисквелайн беше един от най-разпространените езици, но на тази дълбочина апаратурата за автоматичен превод не действаше добре. Освен това народът на Свети Риндел познаваше само повърхностно търговския сленг. Равна беше свикнала да получава винаги точен превод. Дори съобщенията по Мрежата, с които работеше най-често, винаги бяха ясни, макар при превода смисълът им често да бе доста подвеждащ.
Ездачите разговаряха вече цели двайсет минути, а бяха успели само да уточнят, че Свети Риндел може да поправи повредите в кораба. Тук имаше нещо повече от обичайната разсеяност на нейните приятели. Това забавяне обаче очевидно забавляваше Фам Нувен.
— Рав, тук всичко върви почти като сделките на Кюенг Хо — лице в лице с партньора, при това използват почти познат език!
— Изпратихме списък на повредите по кораба още преди часове. Защо им е нужно толкова много време, за да кажат едно просто „да“ или „не“?
— Защото се пазарят! — отвърна с широка усмивка Фам. — „Честният“ Свети Риндел — и той махна с ръка към местното същество, покрито с резба — иска да се убеди колко силно се нуждаем от неговите услуги. Господи, как ми се иска да бях там!
Сега дори Синя раковина и Зелено стебло се държаха някак странно. Езикът, на който говореха, постепенно започна да става накъсан и неясен и почти стигна примитивната реч на техния домакин. Разговорът им сякаш се въртеше около главната тема, но те все не успяваха да стигнат до същината. Докато работеше за „Вриними“ Равна успя да натрупа известен опит в търговията и сключването на сделки. Но чак пък да се пазари?! Когато имаш установени цени и предварително начертана стратегия от хората на Грондър, не ти остава нищо друго освен да сключиш или да отхвърлиш предлаганата сделка. Онова, което ставаше между ездачите и Свети Риндел, бе най-странното нещо, което беше виждала някога.
— Нещата всъщност се развиват доста добре… Поне според мен. Нали видя, че когато пристигнахме, кокалените крака взеха проби от всички оферти на Синя раковина. Бас ловя, че вече знаят точно какво караме и какво можем да им предложим. Щом още се пазарят, значи наистина притежаваме нещо, което ги интересува.
— Така ли мислиш?
— Обзалагам се, че е точно така. Едва ли Свети Риндел си чеше езика толкова време само заради удоволствието от самия разговор.
— Проклятие, много е възможно обаче да не караме нищо, което да ни послужи за размяна. Това не е търговски курс и корабът ни изобщо не е зареден.
Синя раковина и Зелено стебло бяха разтоварили всички стоки, за които прецениха, че няма да са необходими при пътуването. Това включваше всички сензорни устройства и компютърна техника, предназначена за Дъното на Отвъдното. Сега обаче можеше да се окаже, че те са жизнено необходими за продължението на мисията. Защото се нуждаеха от поправка на двигателите на каквато и да е цена.