Фам се изкиска.
— Наистина притежаваме нещо, което Свети Риндел много силно желае. В противен случай не би си хабил приказките. Послушай само как се опитва да ни притисне до стената със „спешните поръчки на останалите си клиенти“! Тоя Свети Риндел има похватите на същински измамник от нашата раса!
Внезапно откъм микрофоните на ездачите се дочу мелодия, която много наподобяваше човешко пеене. Равна насочи камерите на Зелено стебло в посоката, откъдето идваше звука. Върху „пода“ на гората откъм далечната страна на помещението се бяха появили три непознати създания.
— Та те са прекрасни. Същински пеперуди! — възкликна Равна.
— А?!
— Искам да кажа, че много приличат на пеперуди. Нали ги знаеш — насекоми с големи пъстроцветни крила.
Новодошлите наистина приличаха на огромни пеперуди. Темата им бяха на хуманоиди с височина около метър и петдесет. Кафява мъхеста козина ги покриваше от глава до пети. Крилата им започваха от плешките на гърба. Разтворени, те достигаха почти два метра ширина. Окраската им беше в пастелно синьо и бледо жълто, а някои имаха по-сложни орнаменти от останалите. Нямаше съмнение, че са създадени изкуствено или пък са резултат от намеса в генната структура. С това телосложение шаха да бъдат смазани на която и да е планета с нормална гравитация. Но тук, където не съществуваше земно притегляне… Трите същества се задържаха при входа няколко секунди, а огромните им очи с кротък поглед внимателно изучаваха ездачите. После размахаха крила с премерена грациозност и се издигнаха до върховете на дърветата. Картината приличаше на кадър от детско рисувано филмче. Имаха симпатични кръгли като копчета нослета, а очите им бяха толкова мили и доверчиви, та всеки аниматор на детски филми би завидял на умението на техния създател. Гласовете им наподобяваха на детско пеене.
Свети Риндел и хората му боязливо се размърдаха по местата си. Най-високият от посетителите запя, като в същото време продължаваше леко да вее с крила. След миг Равна осъзна, че говори съвсем правилен трисквелайн с помощта на предната част на главата си, както явно говореше и на родния си език.
— Привет, Свети Риндел! Корабите ни вече чакат на доковете за поправка. Платихме си честно и почтено, при това много бързаме. Затова трябва незабавно да започнеш работа!
Преводачът от трисквелайн, който стоеше близо до Свети Риндел, побърза да предаде казаното на своя водач.
Равна застана плътно зад Фам пред монитора, който показваше срещата.
— Излиза, че работилниците на нашия приятел май наистина са претоварени от работа.
— А-ха…
Свети Риндел се понамести нервно на мястото си върху клона. Малките му ръчички нервно пощипваха зелени иглички от дървото, докато отговаряше.
— Уважаеми клиенти, ние предложихте цена за нашите услуги, която не беше одобрена единодушно. Сроковете, в които настоявате да приключим, са неизпълними за нас.
Меката мъхната пеперуда издаде писклив звук, който можеше да мине за радостно бебешко гукане. Смисълът на думите обаче беше съвсем различен:
— Времената се промениха, създания от Риндел! Вие трябва да разберете едно — няма да допуснем осуетяване на нашите планове. Ти, водачо, знаеш, че флотата ни е тръгнала на свещен поход! Всеки пропилян час е в твоя вреда. Помисли само за силата, срещу която ще трябва да се изправиш, ако се разбере, че си ни отказал съдействие! Ще пострадаш, дори ако възникне и най-малкото подозрение, че не желаеш да работиш за нас!
Във въздуха проблеснаха сини и жълти дъги и пеперудата обърна гръб на присъстващите. Нейните тъмни очи с кротък поглед се приковаха в ездачите.
— И тия ли посадени в гърнета растения са твои клиенти? Откажи им обслужване! Докато не си тръгнем, за теб не съществуват други клиенти!
Равна си пое дълбоко въздух. Не личеше трите крилати създания да са въоръжени, но тя изведнъж се разтревожи за безопасността на своите приятели.
— Какво ли знаеш ти — обади се Фам. — Ако това са пеперуди, то те имат железен юмрук.
Двадесет и седем
На ездачите им трябваше по-малко от половин час, за да се върнат обратно на кораба. Но на Фам Нувен се стори, че е минало много повече, макар да се опитваше да не го показва пред Равна. Явно и двамата прикриваха истинските си чувства един от друг — той беше наясно, че тя все още го смята за лесно раним и психически неустойчив след случилото се на Рилай.